Помните ли колко години Борисов гърмя и трещя за наследството на Станишев и тройната коалиция? Денков опита да смени модела, но изкара само два месеца преди да открие барабанен огън срещу служебните правителства на президента Радев, в две от които беше министър. Със заявката, че ще носят папки на прокуратурата, премиерът и членове на кабинета нарисуваха апокалиптична картина на предходните управления. Милиарди по ПВУ, пътни търгове, газови доставки, язовири, ВиК-проекти, хеликоптери, ПАВЕЦ “Чаира” – всичко било леш.
Може, но хич толкова не бива. Защото покрай уговорката, че не води война с президентската институция и е готов веднага да се обади “в съседната сграда”, премиерът добави че “не може и да премълчаваме проблеми за сметка на неоснователни атаки срещу нас”. А оплакването, че “от първия ден на кабинета трябваше да гасим пожари”, бе придружено с категорическия императив: “Ще разбием мита, че служебните правителства могат да работят безупречно като противопоставяне на редовните!”
Добре, разбийте го. Но като нямаше редовни правителства, как щяхме да я караме и без служебни? Вярно, президентът Радев не пропуска да трича некоалицията, но защо ли никой не смее да си каже кой ги събра и защо ги крепи в един отбор? А война между президентската институция и кабинета не само има, но е свирепа. И бившите служебници отвръщат с ответен огън под мототот на Гълъб Донев: “Смешен плач”.
“Направете си само една равносметка какво направи редовното правителство за тези два месеца. Похвалиха се с два законопроекта, които всъщност са разработени от служебното правителство и това са законопроектите, които са внесени. Всички останали законопроекти по Плана за възстановяване и устойчивост, които още Народното събрание не е разгледало и приело, са внесени от служебното правителство”.
Междувременно всички вкупом взеха да изтрещяват и на тема домашно насилие. Абонирани за парламента депутати от партии, сочени за лица на корупцията, юнашки започнаха да дерат ризите си на тема “Докога съдебната и изпълнителната власти ще подливат вода на законодателната, като не прилагат закона?!” И се сещат в един момент, че “преди да режем Конституцията“ трябва да отговорим на въпроса „как народът участва във формирането на съдебната власт и как я контролира?“
Тъй де – откъде накъде парламентът ще обира цялото народно недоволство при такива недосегаеми, и поради това – нагли и нахилени съдии? И тук стигаме до централния проблем на територията – интимната връзка. Но не онази между мутро-силоваци и подопечните им жрици на дискотечно ниво, а другата – по властовите етажи. Там търсете дефиницията, останалото са подробности!
Огнян Стойчев, БанкерЪ