- Advertisement -
Какво ще се случи с МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия) след силната заявка на правителството и новия областен управител, че паметникът най-после ще бъде демонтиран, и последвалото съобщение, че това няма да стане тази година Коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ дължи на избирателите си не само ясен отговор, но и действия – добре планирани и обмислени, но еднозначни и категорични.
Съдбата на МОЧА се превръща в централен политически въпрос. От една страна, МОЧА обединява в един юмрук привържениците на Путин в България от целия националистическо-популистки спектър, които иначе в спор и конкуренция помежду си за гласовете на бившата единна левица. Мая Манолова е завела пред паметника на съветската армия дузина съмишленици, които вече седмица поддържат нещо като палатков лагер там. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов пък поддържа нощен караул, който бди да не би властите да дойдат в тъмна доба да демонтират монумента.
С наближаването на местните избори Корнелия Нинова едва ли ще остане по-настрана. Нейни активисти вече се включиха в охраната, но скоро може да очакваме и тя лично да се появи да брани паметника. Президентът Румен Радев, този знаменосец на путинистите в България, засега може да се включи пряко само вербално, но пък нищо чудно кандидат-кметът на левицата в София да се окаже негово прокси с удовлетворителна роля в екшъна.
В евроатлантическия лагер също ври и кипи. Издигнатият от бивши седесари кандидат-кмет Вили Лилков, ветеран в Столичния общински съвет и опонент на издигнатия от ПП-ДБ Васил Терзиев, изведнъж се събуди с решимостта паметникът да бъде махнат още сега, днес, без никакво отлагане. В дългогодишната си кариера на общински съветник, при това в нелош сговор с мнозинството на ГЕРБ, Вили Лилков демонстрира нетърпимост към МОЧА, но е и в такава степен, че да настоява за премахването му „СЕГА, а не утре“.
Сегашната му позиция е съвсем явна провокация и упрек към областната управителка на София, която даде на заден, съобщавайки, че паметникът няма да се мести до края на годината, но процедурата е в ход.
Кандидат-кметът Васил Терзиев, издигнат от „Продължаваме промяната -Демократична България“, „Спаси София“ и подкрепен от „Екипа на София“, също излезе с позиция: МОЧА „да бъде премахнат“, ако може още утре, „но се налага да се съобразим с техническите изисквания за тази операция. От една страна, тя трябва да бъде осъществена възможно най-скоро, от друга – да е максимално безопасна.“ Освен това според него е нужно допитване какво да има на мястото на монумента след преместването му.
Накратко казано, Терзиев се опитва да защити тактиката на областната управителка да се бърза бавно с махането на МОЧА.
А добрата тактика е много важна, за да се предотвратят сблъсъци, ексцесии и разправии със защитниците на монумента от лагера на путинистите. Те всъщност чакат каквато и да е провокация, за да предизвикат зрелищен екшън, насилие, дори ако трябва да го инсценират, само и само да дискредитират правителството и десните сили, а шмайзерът на съветските войни окупатори да остане все така вдигнат над София.
- Advertisement -
И това може би няма да е единствената битка за руското присъствие в България.
Една от първите цели на бъдещия български закон за прилагане на международните санкции ще бъде руската база в курорта „Камчия“, чийто собственик е правителството на Москва. Очаква се законопроектът да бъде представен още през септември, а между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС има съгласие, че по този проект трябва да се работи.
Както показа проверка на Mediapool, България на практика бойкотира напълно санкциите на ЕС срещу руски граждани и компании, наложени още след анексирането на Крим през 2014 г.
След руската инвазията в Украйна през февруари 2022 г. санкциите на ЕС бяха разширени срещу стотици руски граждани и компании, но България продължи упорито да не прави нищо по този въпрос.
Страната реално е единствената в ЕС, която не е наложила санкции на нито един руски граждани или на руска компания от санкционния списък на ЕС, защото процедурите са направени така, че да не работят.
Един от ключовите казуси ще е този за санитарно-оздравителния комплекс „Камчия“, който се простира на простира върху 300 дка от българското Черноморие и разполага с около 600 стаи. Крайният собственик на този имот е правителството на Москва – де факто руската държава. В България обаче комплексът се притежава от българската фирма СОК „Камчия“. Така през 2008 г. е заобиколена конституционната забрана за продажба на българска земя на чужденци. Като действителни собственици на фирмата са посочени руснаците Максим Гаман и Кирил Пуртов, които не са част от европейския санкционен списък.
Проектозаконът за санкциите трябва да преодолява подобни казуси, тъй като собствеността на санкционираните лица в нередки случаи може да е прикрита зад верига от фирми.
Стояна Георгиева, Mediapool
