- Advertisement -
Много изненади ни поднесоха политиците през последните няколко месеца – повечето от тях неприятни. АнтиГЕРБ лагерът се разпадна; Кирил Петков, Христо Иванов и останалите доскорошни врагове на Бойко Борисов изведнъж му станаха коалиционни партньори; появи се „сглобката“ – куриозната нова форма на колаборация между бивши политически неприятели, която остави твърдите им поддръжници с отворени от изумление уста. Но определено най-големият сюрприз беше централната роля на депутата бизнесмен от ДПС Делян Пеевски на политическата сцена. А само допреди няколко години фигурата му, макар и видима, оставаше доста неясна.
Пеевски първо се прочу като влиятелен медиен собственик. Стана депутат от ДПС през 2009 г. и неизменно остава в парламента – освен за кратко през 2021 г., когато изчезна от полезрението на публиката, след като беше санкциониран по глобалния американски закон „Магнитски“. Пробва да оглави ДАНС през 2013 г. и го постигна – но само за два дни и трябваше да напусне, след като разярените срещу назначението му граждани се изсипаха по улиците. Активно участваше в законодателното разчистване на руините на КТБ – както твърдяха съпартийците му, за да отговори на обвиненията, че има нещо общо с фалита на банката.
А междувременно
политическата му роля оставаше мъглява.
И как иначе, след като се появяваше в парламента по-рядко, отколкото го правеше навремето Ахмед Доган, а изявите му в медиите се брояха на пръсти, при това само в такива, които той си избираше. После дойде гръмовната атака на САЩ чрез „Магнитски“ през 2021 г., към която се присъедини и Великобритения със собствени санкции на българския политик в началото на 2023 г. По това време се появи „Продължаваме промяната“, която, заедно с „Демократична България“, открои Пеевски и партията му сред основните си противници и влезе в битка с тях.
Все едно от това време е минала цяла вечност – толкова много се промени всичко. И никой не разбра как. Просто един ден, докато ПП-ДБ и ГЕРБ преговаряха за правителство, парламентарните репортери забелязаха група водещи политици, начело с Кирил Петков и Христо Иванов, да влизат в стаята на ДПС. Разбра се, че и Пеевски е присъствал на срещата. А малко по-късно масивната му фигура се запъти към кабинета на председателя на парламента, където десните и герберите водеха разговорите си за кабинета. И после се заредиха – правителство на ПП-ДБ, подкрепено от ГЕРБ и ДПС; конституционно мнозинство на трите формации; договорки за правосъдна реформа; сваляне на главния прокурор; приемане на общи закони и решения.
А самият Пеевски през това време драстично се промени. Преди минаваше като сянка в парламентарните кулоари; сега редовно дава изявления пред журналистите и дори сам търси вниманието им. В миналото му неговият подпис можеше рядко да се срещне под законопроект в Народното събрание (само под ключови актове, като промените в Закона за банковата несъстоятелност, засягащи КТБ); а сега името му се вижда едва ли не под всяко второ предложение, което се внесе в парламента – почти винаги редом с тези на другите партийни босове от управляващото мнозинство.
- Advertisement -
Пеевски даже се заканваше да движи конституционната реформа директно от ресорната парламентарна комисия. Но се отказа, тъй като се вдигна прекалено много шумотевица в публичното пространство. Не че това имаше особено значение – шефовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС правят всички договорки за промените в Конституцията зад затворени врати, по разни стаички и кабинети. А Пеевски се промотира като отстъпчив и компромисен политик, който слуша гласовете на опонентите си и действа. Недоволните бивши партньори на ПП-ДБ от „Правосъдие за всеки“ го обвиниха, че минал с червения химикал по конституционния проект и зачеркнал важните неща, и той веднага обяви, че ще поиска да се напасне проектът към исканията на активистите от неправителствения сектор.
Политиците се променят, значи?
По-открити, прозрачни, загорели за реформи, така ли? Ами, не е задължително. Всъщност, повече от предложенията, зад които застава Пеевски в парламента, засягат две теми – геополитическата ориентация на страната и преструктурирането на правосъдието. И защо така?
България е член на ЕС и НАТО; като такъв трябва да подкрепя Украйна срещу военната агресия на Русия. На Запад обаче съществуват (доста основателни) подозрения в лоялността на част от българския политически елит към евроатлантическата общност. На ДПС специално му се носи славата на проруска партия – имидж, от който движението се опитва от години да изчисти. Усилията му в тази посока обаче бяха разсипани с един удар, когато „Магнитски“ се стовари пряко върху Пеевски. И през 2023 г. този удар се повтори отново. Ясно беше, че западните ни партньори дават знак на ДПС – евроатлантическа ориентация на думи не стига, трябват и дела.
И делата са налице.
Съюзниците ни искат България да се управлява от прозападно редовно правителство, а не от клонящите към Кремъл служебни кабинети на президента Румен Радев – и лично Пеевски гласува за сглобката „Денков-Габриел“. Настояват да държим гърба на Украйна във войната – ДПС подкрепя всички мерки, като Пеевски е на първа линия. Очакват да се реформира правосъдието и сталинистката по форма прокуратура – Пеевски категорично подкрепя, а партията му безусловно го следва.
Тази ситуация обяснява и рязката промяна в политическия му профил. До неотдавна той беше сочен като модел на задкулисна фигура; сега желанието му да се измъкне от враждебността на западните ни съюзници, го накара да покаже пред цялата страна (и пред света), че е в лагера на прозападните, реформистки настроени политици – а с него и цялото ДПС. Колегите му в парламента го приеха с отворени обятия – иначе, щяха ли да си слагат подписите къде ли не, редом с неговия? Гражданите обаче трябва да бъдат по-разсъдливи – докато се види накъде вървят реформите. Защото изненадите за тази година не са приключили.
Людмил Илиев, „Сега“
