- Advertisement -
Депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков подготви законопроект, с който президентските правомощия да бъдат силно орязани. Някои медии го нарекоха закон „Анти-Радев“. И това не е преувеличение. Нека да го кажем директно: това по същество е акт, който цели да матира президента – конкретно този – и да го превърне в безславен церемониалмайстор.
Няма да се спирам детайлно на предложените промени – първо трябва да се запознаем с окончателния текст. По същество те орязват президентските назначения в практически всички органи като се започне от СЕМ, БНБ, КЗД и се стигне до МВР, ДАР и ДАНС.
За мен логиката на основната теза на г-н Божанков се губи. Той се мотивира така: президентът Радев злоупотребява с власт, но това се случва, защото законът го позволява. Как така даден орган хем се движи в рамките на правомощията, определени му от закона (т.е. законът му позволява), хем в същото време злоупотребява с тях? Това е безсмислица.
Срещу личността, не срещу институцията
В историята на правната и политическата мисъл съпротивата срещу тираничната власт понякога е била аргументирана на базата на критерии за справедливост, стоящи отвъд човешките закони като естественото право. От своя страна, за да оправдаят бунта срещу Чарлз I, през 17-и век сектанти и парламентаристи противопоставят на правомощията на короната легендарната „доктрина за древната конституция“. Г-н Божанков едва ли визира нещо подобно. В една модерна, демократична държава, в която писаната конституция е върховният закон, тезата на г-н Божанков звучи екстравагантно.
Тяснопартийно и вредно за демокрацията е да се пишат закони за/против определен човек: поправка „Ванко 1“, поправка „Пеевски“, поправка „Божков“, законопроекти тип „Анти-Иванов“, „Анти-Петров“ и т.н.
Ето какво написа адвокат Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, който не е съгласен с идеите на г-н Божанков: „След две години президентът Радев няма да бъде президент, но президентската институция ще остане“.
- Advertisement -
Президентският лагер може дори да се разшири
Президентът е пряко избран мажоритарен кандидат и точно затова именно при политически назначения може да бъде подходящ балансьор на властта на партийното мнозинство в парламента, излъчило Министерски съвет.
В България е имало ред служебни правителства. В някои от тях бяха и днешните лидери на ПП. Тогава нямаше проблем с президентските правомощия и принципа на разделението на властите в конституцията, днес има.
Когато Радев е с „нас“, той е благ и справедлив (например, когато върна кандидата за главен прокурор Иван Гешев на поправка пред ВСС), но днес, когато „не е с нас“, ще прекроим институционалния костюм – така здраво ще го стегнат новите му одежди, че свят ще му се завие.
Тук проблемът на законодателя е очевидно конкретната личност, не президентът по принцип. Този разюздан волунтаризъм донякъде наподобява на правото на личното (кръвно) отмъщение, практикувано някога по нашите земи.
С атаката си срещу президентските правомощия, особено предприета по този начин, ПП-ДБ само ще настървят и консолидират президентския лагер, а може и да го разширят.
А и каква би била легитимността на подобни дълбоки законодателни промени – в Радев имат доверие 41 процента от българите, в парламента – едва 11 на сто („Галъп“)?
Петър Чолаков, Дойче веле
