Ще мълчим ли още? Потопът в Царево: Корупция на местната власт и алчност на бизнес босове

Дали големият потоп, който застигна Царево и взе четири жертви, ще остави “слепи” българите за поразиите на местните власти, туристическите босове, строителни предприемачи, дървената мафия и кой ли още не…

Всичко това може да се обобщи с една дума – корупция.

Нямаме контрол над природните стихии, но резултатът от една отговорна, компетентна и некорумпирана власт може да е по-надеждна инфраструктура и цялостна среда, която минимизира щетите, включително човешките жертви.

След пороя дойде време за смирение, за мобилизиране на усилията за отстраняване на щетите, но и за равносметка.

Премиерът обеща проверки за градежа на мостове, пътни настилки и пр., но някои изобличаващи факти изплуваха сами. Например, фекалните тръби и тяхното съдържание, замърсявали водите в района на Царево с години, подлагайки под риск здравето на местните жители и на туристите.

И всичко това се случва броени седмици след като „Активни потребители“ констатираха, че Попският плаж в Царево е най-мръсен в страната, с най-високо количества над нормата на ешерихия коли.

Властите бързо обявиха резултатите за недостоверни и морето за чисто . Днес обаче всички могат видят тръбите и кафеникавата вода около тях. Излъченият от ГЕРБ кмет на Царево избягва коментар.

Но той и хората от ГЕРБ дължат отговори и за много други зулуми.

„От много години живея повече в планината над Царево, отколкото в София. Виждам преминаващите покрай прозореца на къщата ми денонощно /най-вече нощно/ огромни, натоварени камиони с дървета. Виждам засипването на деретата, за да се създадат нови УПИ-та, където близки до кмета фирми да развият нов бизнес, виждам патьомкинската деревня, която представлява цялото градско строителство, естествено с европейски пари“, разказа от първо лице във фейсбук Диана Дамянова (бивш пиар в правителството на Кирил Петков),според която кметът на Царево трябва незабавно да подаде оставка.

Междувременно кабинетът обяви, че има пари и ще се заеме бързо с ремонтирането на 12 моста в опустошения район.

Въпросът е, че това са просто кръпки след зулумите на местната власт, която дали в Царево или на друго място, вероятно пак ще продължи да прави услуги на туристически босове, строителни барони, дървени фирми срещу щедра почерпка. Колелото на живота ще се завърти, докато не стигнем до поредното бедствие и пак не си кажем старите приказки.

И тази схема ще се повтаря до безкрай, ако никой не понесе отговорност, включително съдебна.

Днес, 8 септември е Ден на национален траур към паметта на жертвите. Дано и размислим в него, поклон пред паметта на загиналите.

Самуил Димитров, „Медиапул“