Евгений Кънев: Религията е инструмент на руската политика още от времето на Сталин

Казусът с руската църква в София има един много важен и слабо обсъждан аспект.

Независимо от целия вой на путинския хор как политиката не трябвало да се намесва в религията, всъщност религията е изцяло инструмент на руската политика, още от времето на Сталин.

След революцията през 1917 г, в началото се извършва погром върху религията и руската църква – обявила се още през 15 в. за дом на всички християни след падането на Константинопол. Затова и тристагодишната царска династия е носила името Романови – държавата станала Трети Рим.

За Ленин обаче религията е опиум за народите и им пречи да прегърнат новата религия: комунизмът. Затова и комунизмът – в опит да бъде по-привлекателен от християнството – обещава рай още на Земята, а не в Рая. Вярно – в бъдещето.

След смъртта на Ленин обаче, Сталин решава, че Църквата може да бъде важен инструмент на болшевизма. Въпреки че ограниченията за нейната дейност остават, тя е възстановена като институция, благодари на великодушния генерален секретар и започва да проектира съветското влияние в православния свят по света, където няма пряка съветска власт за целите на световната революция.

Тази роля е напълно разгърната при Путин и дори религията става сърцевина на новия руски консерватизъм, където вече Злото не се свързва с дявола и нарушаването на Божиите заповеди, а с “разлагащото” влияние на “колективния Запад” и “либерализма”. Така диверсионната работа в чужбина като “битка срещу Злото” вече не е само задача на ГРУ или новото КГБ (ФСБ), а и на служителите на руската църква, предвождана от служителя на КГБ Гундяев. Помните го – на когото Йотова коленичи и целува ръка, а Радев слушаше порицанията му като сгафил ученик.

Затова няма за какво да се учудваме – както че е изгонен предстоятелят на Руската църква у нас за шпионска дейност, така и че става чак сега след разкриването му в С. Македония. Просто виждаме и нивото на българските служби, които се задействат само с тласък отгоре или отвън.

Този руски консерватизъм стана сърцевина и на нашия патрЕотарски консерватизъм. Той запалва много млади хора като се самодефинира не чрез опозиция на руския консерватизъм, а на европейския либерализъм – представен като зелено-червен комунизъм, левичарство и т.н. до гейропа.

Хората, които признават Свободата всеки да се чувства като личност, както намери за добре – par excellence правата на човека – се представят самите те за леви, червени, либерасти, толерасти и пр. За новоконсерваторите те не може да са християни щом “позволяват” това. А всички хора трябва да живеят според каноните на Библията. Включително явно и големите мюсюлмански общности в Европа.

Борбата им е срещу “елитите” в Брюксел, които неизбрани убивали националната държава – друг начин за самоопределяне на новите консерватори. Проблемът на тази мантра е, че националната държава е в ЕС, именно защото се е ангажирала с ценностите на либералната демокрация – свободен пазар, върховенство на европейското право и правата на човека. И че Източна Европа, където този консерватизъм избуя разчита именно на еврофондовете – парите на ЕС. С други думи, борбата срещу “брюкселския елит”, който регулира отношенията и е гарант за ценностите на ЕС е битка срещу самия ЕС.

А спомняте ли си идеята на Сталин – да ползва руската църква за разлагане на свободния Запад за целите на революцията?

Е, днес е същото.

Евгений Кънев, Фейсбук