Как телевизиите си приличат и защо това е проблем

0

- Advertisement -

“Изследванията на аудиторията показват, че телевизиите си приличат, но това донякъде смятам, че е добре”, заяви бившият вече шеф на новините на bTV и кандидат за кмет на София на ГЕРБ-СДС Антон Хекимян в първото си интервю в новата си роля пред БНТ

Думите на журналиста, влязъл в обувките на политик, дойдоха в опит да защити разклатената репутация на bTV като политически независим източник на информация. Според него сходните програми на трите големи телевизии означават, че те показват реалността и не се опитват да правят внушения с интервютата или репортажите си. 

“Не може нещо по bTV да го няма, както не може нещо по БНТ да го няма”, заяви Хекимян под одобрителното кимане на водещите, също почувствали необходимостта да защитят честта на професията. 

Вместо да изразяват съгласие, водещите на сутрешния блок на обществената телевизия можеха да изредят дългия списък от неудобни теми, които с години де факто отсъстваха от ефира на “големите”, като започнем с “Осемте джуджета”, минем през Барселона и Цумгейт и завършим с корупцията и насилието по границите (списъкът не e изчерпателен). Но как да зачекнат тези въпроси, при положение, че това би означавало самопризнание, че и техният работодател не е независимо и безпристрастно куче-пазач на обществения интерес? Същото важи и за другата влиятелна частна телевизия, NOVA, която, по времето на Кирил Домусчиев, беше заприличала повече на евтин официоз на Пеевски. И макар и към днешна дата да стои далеч по-добре, в ефира ѝ продължават да правят впечатление празните столове на критични гласове като Анна Цолова, Генка Шикерова и Миролюба Бенатова

Колкото и да брани (и с право), професионализма на колегите си, които сега са пряко засегнати от решението му да влезе в политиката, Антон Хекимян няма да отговори на тези въпроси. Нито пък бурята, която се развихри около номинацията му, ще осветли тежките зависимости в българските медии, които отдавна са обвързани с властимащите по многобройни начини. И по това болезнено си приличат.

- Advertisement -

На първо място, медиите са пряко зависими от държавно и европейско финансиране за комуникации и реклама, което, особено на локално ниво, ги превръща не в четвърта власт, а в търговци на медиен комфорт. Второ, дори и един повърхностен анализ на съдържанието на повечето мейнстрийм медии у нас, както и сравнение с програмите на сходни редакции извън страната, показва крещящата липса на сериозни разследващи програми. И тук не говорим за дребни тарикатски схеми на някой селски кмет, който е трябвало да бъде отстрелян от свой опонент,  а за осветяване на дълбоките връзки между представители на държавата и организираната престъпност. И трето, многобройни изследвания показват, че културата на натиска трайно се е настанила в българските редакции. Какво значи това? С най-прости думи: властимащите, независимо дали говорим за политици, големи рекламодатели, или олигарси, имат директна телефонна връзка с ръководствата на медиите и могат да влияят върху редакционното съдържание. Липсващите сериозни корупционни разкрития са директно доказателство за това. 

Не на последно място, журналистиката отдавна служи като трамплин за политически таланти, сред които не можем да не припомним имената на Волен Сидеров, Асен Агов, Елена Йончева, която едновременно дори беше влязла в ролята на депутат и разследващ журналист, Тома Биков, Александър Симов, гражданския журналист Иво Божков, и др. Това далеч не е само български феномен и само по себе си не е проблем, стига, разбира се, шефът на новините (най-ключовият пост) на водеща телевизия да не напусне от днес за утре. И то за да се влее в редиците на лидер, доскоро подигравателно наричал медията му “Божков ТВ” в откровено заяждане с основния си политическо-криминален враг. Трябва да признаем, че такъв сценарий оставя лош вкус в устата. 

Кандидатът на кмет за ГЕРБ очевидно не вижда нещата така, определяйки скока си в политиката като нестандартно решение, което обаче е плод на негово вътрешно убеждение. 

“Защото нестандартни сме!”, както беше изпяла някага фолк дивата Кати. 

Мария Черешева, Дарик радио

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече