Баце реве за парите за общини и пътища

0

- Advertisement -

„Сутринта съм изслушал всички кметове и съм се информирал за сглобките по места и вече съм абсолютно спокоен, че бюджет може да се приеме и без ГЕРБ… С една дума, ако в този бюджет няма политиките на ГЕРБ поименно изписани: за Монтана – това, за Плевен – това, за Търговище – това… Няма ли го написано, няма ли го гарантирано, няма да се подадем повече… няма ли я „Хемус“…няма какво да си говорим…“

С тези думи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправи наскоро послание към партньорите си в управлението на държавата, че иска да знае как ще се раздават парите за общините. Заплахата бе подплатена и с протестен вот в бюджетната, а вчера и в икономическата комисия, при който бяха отхвърлени всички предложени от Министерството на финансите промени в няколко данъчни закона.

С изказването си Борисов остави у публиката, която не е в детайлите на това как се прави бюджет, усещането, което произведе преди години лидерът на ДПС Ахмед Доган като разказа за обръчите с фирми и раздаването на парчета от баницата под негово ръководство.

Срещу името на всяка община – толкова

Всеки, който е отварял поне веднъж в живота си проект или вече одобрен държавен бюджет, знае, че срещу името на всяка община стоят множество числа – какво ще получат общините за зимна поддръжка на пътищата, за делегираните от държавата дейности, за капиталови разходи и др.

Огънят в заканата на лидера на ГЕРБ обаче далеч не е свързан с тези графи, в които всичко е видимо и възможностите за субективни преценки в отпусканите суми са нищожни. А за 1 млрд. лв., които сложи на масата финансовият министър. Сумата е двойно по-голяма от предвидената тази година.

Освен, че са за проекти на общините обаче, друго за разпределянето на тези пари публично не бе обявено, а явно и вътре в рамките на формата на управление. „Аз смятам, че е много вредно всеки политически лидер да види нещата си в бюджета. Той не работи така. Но тук проблемът е във взаимоотношенията на партиите, подкрепящи правителството“, коментира по случая пред „Дневник“ Любомир Дацов, който ръководи изработването на държавните бюджети в периода 2001-2009 г., а сега е начело на Фискалния съвет.

Допълва, че изказването на Борисов издава едно – опасение, че предвидените средства за инвестиции за общините ще бъдат манипулирани така, че да отидат с приоритет при кметовете от партията, която финансовият министър представлява.

Дали в това си опасение Борисов разсъждава според собствените си практики докато 12 г. бе в ролята на премиер, финансовият експерт не смята. „Бойко Борисов може да бъде обвиняван за много неща през годините, но имаше усет към окумуш кметовете и ако погледнем тези от други партии, които бяха достатъчно активни, успяваха да вземат това, което искат за общината си от него“, коментира Дацов. Според него през тези години е имало „частично приоритизиране“ на София, Пловдив и донякъде Варна, но това не е заради кметовете, които са от ГЕРБ, а защото става дума за големи градове, в които са огромната част от избирателите.

„Винаги когато някой каже така, аз искам да каже за кои общини не настоява. Защото те са 265. Да напише за кои общини не му пука колко пари ще отидат за капиталови разходи и да се подпише под това“, коментира пред „Дневник“ макроикономистът Георги Ганев, който е депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и член на бюджетната комисия.

И той на свой ред допуска, че най-вероятно притеснението на Борисов е, че някои общини няма да получат достатъчно финансиране. „Такова ще има, стига общините да си разработят проектите и да са активни в усвояването на средствата“, уверява той. Според него при настоящото управление на държавата не би трябвало да има подобни притеснения, но „понякога хората съдят за други по себе си“.

Оценката му е, че с този заявен 1 млрд. лв. за капиталови разходи на местната власт са налице първи стъпки в големия път към значително увеличаване на ресурса, с който могат да разполагат общините.


В същото време Ганев посочва, че е обяснима тази реакция на Борисов след като няма яснота как ще се отпускат парите. Дацов също обяснява, че ако имаше прозрачна система за управление на капиталовото бюджетиране, всички тези коментари щяха да са безпредметни и претенциите на Борисов щяха да изглеждат нелогични или противенето му срещу системата щеше да работи срещу самия него.

Започнато и недовършено излиза пак на дневен ред

След решителния отпор на ГЕРБ срещу редица параметри както в предложения проект на държавен бюджет, така и в данъчните закони, финансовият министър обеща публичност. Досега капиталовата програма на правителството не е публична, но причината ГЕРБ да няма проблем с това, е, че партията е разпределяла „на Монтана – това, на Велико Търново – това“. За обществото обаче остава скрита цялата картина.

- Advertisement -

След обсъждането на проектите в рамките на съвета за тристранно сътрудничество във вторник финансовият министър Асен Василев обяви, че проектите ще бъдат вече видими в системата ИСУН – Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС. Освен това се ангажира да представи на парламента два списъка с конкретни проекти, които ще се финансират догодина – общински и национални. От изказването му се разбра, че е удовлетворено и искането на Борисов за средствата, залагани конкретно за автомагистралите „Хемус“, „Европа“ и „Струма“, както и за скоростния път Видин – Ботевград.

Дацов коментира, че наложената практика е в Народното събрание тази информация за капиталовите разходи да постъпва „консолидирана и агрегирана“ – тоест във вид, който не ти дава възможност като депутат да вземеш информирано решение. „Не може в Народното събрание да не се влиза с индикативен списък с основни големи проекти, които ще се финансират с този бюджет“, обяснява той. Посочва, че дори всички проекти – и национални, и общински, трябва да бъдат описани в приложение към бюджета преди внасянето му в парламента. „Това е практиката по света“, подчертава той. Освен това подходът трябва да е еднакъв независимо дали се финансират само от националния бюджет или от европейски фондове. Това е и причината Министерството на финансите да бъде координатор.

То прави и политиката, там са и парите.

Напомня, че опити за въвеждането на такава практика са направени още през 2005 г. като е сформирана и съответната дирекция. Тя действа като управляваща средствата от ЕС. Посочва, че механизмите и експертите в нея се развиват до момента, в който на поста финансов министър застъпва Симеон Дянков, който разделя дирекцията и изпраща едната част в Министерския съвет. Той няма разбирането, че тя се занимава с координацията на всички инвестиции, а не само на тези, финансирани по европейски фондове, казва Дацов. С това се утвърждава и политиката на раздаване на пари от излишъците в бюджетите в края на годината точно на принципа: на този – това, на другия – това.

Сега Дацов смята за правилен подхода да се възстанови и като дейност, и като място такава дирекция в Министерството на финансите, но има съмнения, че са останали експерти, които да са наясно с всички процеси, така че механизмът веднага да заработи гладко.

Работна група има, но не се работи

Целеви фонд и правила, по които се одобряват проектите. Така се работи по света, обяснява Любомир Дацов. Още повече, че когато заработи такава система, не може да се очаква кметовете веднага да напишат проекти, които да отговарят на изискванията. Това означава, че трябва да има освен ясна процедура по избор, но и резервен списък, от който да се взимат проекти в дадена финансова година, когато някой от одобрения списък не се подготви навреме. Затова и процесът по подбор на проекти не трябва да е откъснат от самото финансиране, още повече, че често проектите не се изпълняват само в рамките на една финансова година. „В България има едно 30% проекти, които са започнати, но са замразени, защото финансирането не е продължено. Това е абсурдна реалност“, коментира финансовият експерт.

В тази абсурдна реалност се получава така, че се залагат общи суми за капиталови разходи, изпълнението на които е едва 40-50%. „Ако стигнат 60%, се чувстваме щастливи. Това говори за липса на капацитет – както на администрацията, така и на политическите органи в отделните министерства“, допълва Дацов.

С дългогодишния си опит в неправителствения сектор Георги Ганев смята, че когато правителството не изработи методика, изработваш я ти и му даваш. „Моят съвет към Националното сдружение на общините е: изработете я тая методика, публикувайте я за обществен натиск и просто я връчете на финансовия министър“, коментира той. И пита риторично защо централната власт да задава критерии, а не самите общини да достигнат до такива, по които могат да печелят в състезание.

Оказва се, че още през август е сформирана работна група, която има за задача да разработи механизмите за работа на бъдещия целеви фонд и критерии за подбор на проекти. Това съобщават от Националното сдружение на общините на запитване от „Дневник“ в отговор на въпроси, свързани с това каква информация има в сдружението по темата. Работната група обаче не се е събирала никога.

Националната програма за финансиране на общински проекти ще финансира проекти на конкурентен принцип, като проектите трябва да са одобрени от съответните общински съвети. Критериите за одобрените проекти ще бъдат записани в Националната програма за финансиране на общински проекти, която ще бъде приета с решение на Министерския съвет. С програмата следва да се одобрят формуляри за кандидатстване, като в нея ще се посочи къде ще се подават необходимите документи от общините.

Това пише Министерството на финансите в отговорите си по темата до „Дневник“. Междувременно се разбра, че заради липсата на информация в петък в Народното събрание по искане на БСП финансовият министър Асен Василев ще бъде изслушан по темата. А пък снощи, 22 ноември, се разбра, че в отговор на настояването на ГЕРБ министерството спешно е поискало от общините проекти за финансиране, които да отговарят на установените вече критерии от 2022 г. и които да бъдат включени в списък, съпровождащ проектобюджета. От съобщението се вижда, че принципът е да има за всяка община. Отговорите на министерството до „Дневник“ са преди това съобщение.

Допълва се, че Националната програма ще финансира проектиране с цел обезпечаване на бъдеща проектна готовност. Проекти с разрешителни за строеж ще могат да кандидатстват за финансиране на строителни работи. Няма да бъдат одобрявани проекти, за които се установи, че имат двойно финансиране, както и такива, които са извън политиките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Обхватът на програмата за целеви проекти на общини ще се определи в Закона за държавния бюджет за 2024 г.

От отговорите се разбира още, че списък с поименно посочени предварително общини не е предвиден за финансиране. Общинските екипи ще трябва да изготвят проекти и да кандидатстват за финансиране в среда на конкурентен подбор.

Ведомството посочва, че в проектозакона за държавния бюджет за 2024 г. общата субсидия за държавни дейности по общини е 6.928 млрд. лв. или има ръст от 840.2 млн. лв. спрямо закона за 2023 г.
Целевата субсидия за капиталови разходи в проекта запазва нивото си от тази година и е 426.3 млн. лв. Данните министерството изпрати до „Дневник“ преди нанасянето на промени заради исканията на ГЕРБ.

До завършването на текста обаче от Министерството на финансите не уточниха в какъв срок ще са готови всички тези документи.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече