Наглостта на Шиши не изтрива спомена за протестите срещу него

0

- Advertisement -

Напоследък, накъдето и да се обърнеш, все се натъкваш на Делян Пеевски. И крана на чешмата да пуснеш, политикът бизнесмен от ДПС извира от там. Дали ще става въпрос за държавния бюджет, подкрепа за Украйна, казуса с т.нар. руска църква в София, обърканите отношения в управляващата сглобка, почистването на падналия сняг – Пеевски винаги е на първа линия, за да обяснява кое, какво и как. Все едно, че пряко управлява държавата.

Такова поведение е направо удивителна трансформация за човек, чиито публични изяви преди бяха толкова редки, че в сравнение с него партийният му бос Ахмед Доган изглеждаше направо разговорлив с речите, които изнасяше пред депесарския актив веднъж в годината. В миналото фотографите буквално трябваше да дебнат Пеевски, за да го снимат в малкото случаи, когато се появяваше в парламента, въпреки че беше дългогодишен депутат; а репортерите го гонеха с надеждата да изтръгнат една-две думи от него, които после се обследваха най-внимателно от анализаторите. А междувременно се разпространяваха легенди за влиянието му в политиката, бизнеса и съдебната власт. Дотолкова, че каквото и да се случеше в страната, дежурното обяснение беше – Пеевски го направи. Превърна се в митологична фигура, също като Доган – и за двамата хората масово вярваха, че скришом дърпат конците на половината държава.

И сега изглежда Пеевски е решил да претвори мита в действителност,

при това пред очите на цялата нация. Най-напред, той активно се включи в сглобяването на настоящото управление – даде личната си благословия за кабинета, а впоследствие подреди депутатите на ДПС в парламентарното мнозинство. Името му започна да изниква във всяка по-важна инициатива на управляващите, редом с другите им водещи фигури, като Кирил Петков, Бойко Борисов и Христо Иванов. Скоро Пеевски започна да се държи като коалиционен партньор – да чертае политики, да раздава едва прикрити команди на правителството, да изисква премиерът Николай Денков да му се отчита за едно или друго. Поведението му казваше – давам подкрепа за кабинета в парламента, а в замяна очаквам да ме слушат и да изпълняват.

Паралелно с това, той подплати новата си роля на политическата сцена с издигане в ранговете на ДПС. Първо, Пеевски бързо измести тогавашния партиен лидер Мустафа Карадайъ като говорител на движението; после в рамките на няколко седмици стана най-напред съпредседател, а после и едноличен водач на парламентарната група; а след това, когато Карадайъ ненадейно подаде оставка, обяви, че ще се кандидатира за водач на ДПС.

Това вече е страхотен обрат – от задкулисна фигура с неясна политическа роля Пеевски израства до официален партиен лидер и партньор в управляващата сглобка. И върхът на всичко (поне за момента) е откритата му подкана да го изберат за премиер. „Ако признава, че не могат да се справят, ако не съзнават какво трябва да направят, за да управляват държавата, да ме изберат за премиер. Аз няма да избягам от отговорност и мога да се справя“, обяви той, след като с Денков се скараха за проблемите, причинени от падналия сняг. И май е съвсем сериозен. А и защо да не бъде?

Ето защо не може.

Първо, Пеевски изглежда игнорира факта, че ДПС съвсем не е партията, която беше преди 10-15 години.

Движението е четвърта политическа сила, изпреварена от „Възраждане“, като постоянните му избиратели възлизат на около 300 хиляди души. В Народното събрание партията разполага с едва 36 депутати. А ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС разполагат заедно със 132 депутати, което е съвсем достатъчно, за да поддържат мнозинството сами. ДПС е необходимо за конституционната реформа, която изисква по-голямо от обичайното мнозинство. За да движат парламента и правителството – иначе казано, за оперативното управление на страната, десните и герберите могат да се справят и със собствени сили. За това Пеевски просто не е нужен.

- Advertisement -

Второ, той продължава да се превива под тежестта на санкциите по американския закон „Магнитски“. Първо Вашингтон го удари през 2021 г., после и Лондон се присъедини през 2023 г. Факт е, че поведението на Пеевски и цялата му публична и политическа роля се промениха, след като чукът на санкциите удари двукратно по него. Той може да се прави, че това са „лични въпроси“, както неотдавна заяви пред журналистите в парламента. Е, не са. Санкциите не бяха наложени на редовия български гражданин Делян Пеевски; наложени бяха на народния представител и политик Делян Пеевски. Наказателните мерки отчитат тежестта му като политически фактор и не може просто ей така да се пренебрегват, когато се оценява политическата му роля.

Така че, ако Пеевски смята да влезе в изпълнителната власт, ще трябва да го направи с

петното, оставено от закона „Магнитски“ върху костюма му.

А кой ще го приеме така за министър или премиер? Кирил Петков и Христо Иванов? Абсурд! Та те дори отказаха да го допуснат в парламентарната конституционна комисия от страх какво ще си помислят избирателите им, какво остава да го подкрепят за правителствен пост. Бойко Борисов? Той още повече трябва да се пази от подобна компрометираща връзка с бъдещия шеф на ДПС – нали ГЕРБ също беше ударена по „Магнитски“ заради санкциите над бившия финансов министър от партията Владислав Горанов.

Трето, Пеевски бърка, ако смята, че е спечелил общественото мнение на своя страна с гласовита подкрепа за МВР и критики за непочистения сняг. Преди 10 години той беше удостоен със съмнителната чест да стане един от малкото политици, които персонално са предизвикали масирани улични протести срещу себе си. Недалновидното решение на тогавашните управляващи от БСП и ДПС да го издигнат за шеф на контраразузнаването предизвика толкова тежко негодувание, че не само принуди Пеевски да се оттегли от поста, но и предопредели краткия живот на тогавашното правителство на Пламен Орешарски. Кой е толкова луд сега, че да рискува подобен изблик на обществен гняв, като подари на Пеевски висок публичен пост? При това с толкова крехко и нестабилно правителство като това на сглобката, което никой вече не знае на какво се крепи.

ДПС е нужно на сегашните управляващи, няма спор по въпроса.

Не само за приемането на промените в Конституцията, но и за избора на нов главен прокурор и подмяната на Висшия съдебен съвет. Колко обаче смята да получи в замяна? От ПП-ДБ не са склонни да дадат повече от това, че изпраха имиджа на движението и лично на Пеевски, като ги допуснаха в сглобката. Герберите работят заедно с ДПС – и в миналото, а и сега. Борисов обаче едва ли би предложил на Пеевски властта, която той търси. Иначе буквално ще трябва да заеме позицията на бившия лидер на БСП Сергей Станишев преди 10 години. Тогава той позволи на депесарите да вземат каквото поискат и така погреба кабинета „Орешарски“, а и собствената си политическа кариера в България (че и стана за смях, когато обясняваше, че Пеевски е претърпял катарзис). Борисов няма да иска да бъде запомнен със същото.

Пеевски очевидно има големи амбиции. Но няма на какво да стъпи. Партията му е средна по големина политическа сила. Партньорите му в сглобката дадоха доста на ДПС и не могат да си позволят повече. А споменът за протестите от 2013 г. е още жив в обществената памет. Колкото и политикът от ДПС да се опитва да го заличи.

Людмил Илиев, „Сега“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече