- Advertisement -
„Анакондата” е популярно наименование на стратегията на САЩ за изтощаване на Русия чрез създаване на напрежение по външните ѝ граници, включително локални военни конфликти. Целта е постепенно намаляване на нейната индустриална и военна мощ до степен, при която съществуването ѝ като самостоятелна страна ще бъде невъзможно, а следователно стратегическото сътрудничество с Китай прекратено. Средството за постигането ѝ е обкръжаване на Русия с враждебни страни, още по-добре с враждебни съюзи, и предизвикване на въоръжени конфликти по целия периметър на нейните граници. Повече от две десетилетия средството е в ход – началото беше в Кавказ, след това в Грузия, днес е в Украйна. Подготвя се в Арктика, Далечния изток, Средна Азия, Източна Европа и Прибалтика.
През 2013 г. администрацията на Барак Обама прие Национална арктическа стратегия (National strategy for the arctic region-NSAR), която е обновена през 2022 г. и на чиято основа е разработен десетгодишен План за действие по нейната реализация. В него е посочено, че ще се разшири сътрудничеството с арктическите съюзници за „сдържане на агресията в Арктика от страна на Русия”. Пренебрегва се руското предложение за подновяване на срещите на началник-щабовете на страните, участващи в Арктическия съвет, за разрешаване на възникващи противоречия.
В САЩ смятат, че с приемането на Финландия и Швеция в НАТО те ще имат предимство в арктическата зона, защото в Алианса ще членуват седем от осемте арктически страни. Така ще могат да ограничат присъствието на Русия и да наложат своето военнополитическо доминиране, защото, според Йенс Столтенберг, „Русия на север представлява за НАТО стратегическо предизвикателство”. Във въпросния план се посочва, че САЩ ще „защитават свободата на навигацията и плаването през Арктика”, т.е. ще оспорват и суверенитета на Русия над Северния морски път. Ненапразно САЩ планират възстановяване на 2-ри флот, чиято зона за действие е Арктическия регион.
В Далечния изток се провежда политика за активизиране на военното сътрудничество между САЩ, Япония и Република Корея, насочено не само срещу Китай и КНДР, но и срещу Русия. Нещо повече, в средата на ноември т.г. Япония проведе учение за дебаркиране и завладяване на остров Токуносима, част от архипелага Амами. Известно е, че японският премиер Фумио Кишида нееднократно е подчертавал, че ще реши спора с Русия за южните Курилски острови, т.е. очевидна е насочеността на проведеното учение.
Целите на САЩ в Средна Азия имат дългосрочен характер. Значението на тази част от Евразия е доказано още от британския историк Халфорд Макиндер, основател на геополитиката и геостратегията, който я определя като хартленд (сърцевина) – в нея са разположени бившите съветски средноазиатски републики. Счита се, че който владее хартленда, той ще властва над Евразия. След 2001 г. САЩ създадоха военни бази в Узбекистан, Киргизия и Таджикистан, но ги загубиха по време на войната в Афганистан. Днес те отново предприемат действия по откъсване на средноазиатските републики от Русия.
След началото на специалната военна операция САЩ настояват те да спазват наложените санкции на Русия и им предлагат финансова помощ като компенсация. Крупни инвестиции се влагат в Казахстан от ЕС, в частност от Франция, която се интересува от неговия уран, след като загуби този в Нигер. През 2021 г. с Таджикистан и Узбекистан се обсъжда военно сътрудничество, а през следващата година Казахстан, Киргизия, Турция и САЩ участват в учение „ЕФЕС-22”, проведено в Турция.
През същата година под ръководството на САЩ в Таджикистан се провежда учение „Регионално сътрудничество-2022”, в което участват Казахстан, Киргизия, Узбекистан, Монголия и Пакистан. При тези учения Пентагонът изучава особеностите на театъра на военните действия и определя важните за поразяване обекти. В средата на септември т.г. за първи път в Ню Йорк се проведе среща „Централна Азия–САЩ”, формат 5+1, на ниво държавни ръководители.
През 2001 г. Армения се включва в различни програми на НАТО, независимо че от 1992 г. е член на Организацията на договора за колективна безопастност, организиран от Русия. От 2016 г. стремежът към Запада се засилва и днес страната вече отказва да участва в срещите и ученията на ОДКБ. Тя отмени провеждане на учение на ОДКБ „Нерушимо братство-2023” на своя територия и вместо него организира войсково учение със САЩ. Френски специалисти започват реформа на арменската армия и доставят френска бойна техника, а арменски офицери ще се обучават във френската военна академия „Сен-Сир”. Тези дни страната подписа и договор за военно сътрудничество с Великобритания.
Известно е, че САЩ се стремят трайно да се настанят в Черноморския регион още от 2013 г.,
но шансовете им значително намаляха след присъединяването на Крим към Русия. Целта обаче остава непроменена, но подходът вече е друг. По-рано Прибалтика, Източна Европа и Черноморският регион се разглеждаха като територии със самостоятелно значение за НАТО. Но през май 2020 г. Центърът за анализ на европейската политика на САЩ извършва изследване, резултатите от което публикува в труда „Един фланг, една опасност, едно присъствие. Стратегия за източния фланг на НАТО”. В него се посочва, че е необходимо създаване на единен подход на НАТО за присъствие на територията от Прибалтика до Черноморския регион, включваща членовете на Алианса и приобщените страни-партньори. Особено значение се придава на два стратегически района – в Полша и Румъния.
Освен блокиране на Русия от Запад и затваряне на излаза ѝ към Средиземно море, САЩ/НАТО имат и друга цел – формиране на нов коридор за доставка на енергоресурси от Средна Азия през Черно море към Европа и създаване на безопасен коридор за украинските природни ресурси. С такава цел във Вашингтон между САЩ и Румъния се проведе конференция на тема „Битката за Черно море и значението ѝ за свободата на корабоплаването и енергийните доставки”. Интересен е съставът на участниците – седемдесет представители на военноморските сили от двете страни. Срещата е една стъпка към геополитическото преформатиране на региона.
На източния фланг НАТО изгражда шест крупни войскови групировки – по една в Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния и България, които ще се командват съответно от САЩ, Германия, Канада, Британия, Франция и Италия.
На тази основа днес Румъния е превърната едва ли не в барутен погреб на САЩ/НАТО.
На територията ѝ са развърнати три щаба на НАТО за Черноморския регион – на многонационални бригада, дивизия и корпус. Например щабът на многонационална дивизия „Юго-изток” (Multinational Division Southeast) е комплектуван от представители на повече от десет страни, в чието подчинение са румънски и други войскови части от НАТО.
Увеличава се и американският контингент, част от който са части от 101-ва въздушно-десантна дивизия, дислоцирана близо до украинската граница. Едва ли е необходимо да се посочат всички обекти на НАТО, но не мога да не спомена приетата на въоръжение РСЗО HIMARS – 18 бойни машини, в чийто боекомплект, според медийни публикации, има поне една ракета от оперативно-тактически комплекс ATACMS, т.е. с възможност за поразяване на цели от 90 до 300 км. Важен център за осигуряване на американските части не само в Румъния, но и в България, Молдова и Грузия, е авиобазата близо до Констанца. На две румънски авиобази се намират самолети на НАТО, за чието обслужване има контингент от 200 военнослужащи на алианса.
- Advertisement -
През 2016 г. във военната база близо до Девеселу бяха поставени на бойно дежурство три батареи с по осем вертикални пускови установки, въоръжени с противоракетен комплекс „Иджис Ашур”, които са включени в системата за ПРО на НАТО. От тях се изстрелват противоракети „Стандарт СМ-3, блок IБ” с обхват по разстояние 1200 км и по височина 250 км. Тези характеристики позволяват прехващане на балистични ракети със средна далекобойност, а след несложно преоборудване и на крилати ракети „Томахоук”. За ПВО са развърнати командни пунктове, РЛС и седем батареи, въоръжени със зенитно-ракетен комплекс „Патриот РАС-3” с общо 28 пускови установки.
В края на април 2006 г. министърът на външните работи Ивайло Калфин и държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс подписват споразумение „Defense Cooperation Agreement”, в което се предвижда създаване на американски бази в България, влязло в сила през юни същата година.
Така страната ни предостави безплатно на САЩ военните авиобази в Граф Игнатиево и Безмер и полигона Ново село. По-късно в София се формира Център за командване и управление на НАТО (NATO Force Integration Unit).
През февруари 2015 г. в НАТО се взема решение за изграждане в България на Командно-комуникационен център за координиране действията на Силите за бързо реагиране на алианса. Според тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев той ще се базира близо до София. По-късно стана известно, че ще бъде в Националния военен учебен комплекс „Чаралица”, близо до Горна Малина.
При посещението си в САЩ през ноември 2019 г. и след разговорите между президента Тръмп и премиера Бойко Борисов е решено във Варна да се изгради Комуникационен център на военноморските сили на НАТО в Черно море, подчинен на щаб, разположен в Румъния. Предвижда се действащата в България батальонна бойна група да прерасне в бригада.
Вторият стратегически район, полският, се милитаризира с невиждан досега темп.
През 2013 г. личният състав на полските воръжени сили е 120 000, който нараства тази година на 180 000 и 50 000 бойци от териториалната отбрана. Амбицията на държавното ръководство е до две години страната да изгради най-силната армия в Европа.
Още от 2019 г. на постоянна основа САЩ прехвърлят в страната дивизионен щаб, спецназ, вертолетна бригада, ескадрила разузнавателно-ударни БЛА MQ-9 „Reaper”, а три години по-късно корпусен щаб и подразделения от 82-ра въздушно-десантна дивизия. Има споразумение за доставка на 20 РСЗО HIMARS, ударни хеликоптери AH-64 „Apache”, подводници и кораби за брегова охрана. Пентагонът изгражда единна тактическа интегрирана система за управление на средствата за ПВО и ПРО, с каквато дори той не разполага в страната.
САЩ отпускат кредит от 2 млрд. долара за модернизация на полската армия, а Полша сама изгражда необходимата инфраструктура за настаняване на войски, съхраняване на оръжие и боеприпаси, предназначени за бързо окомплектоване на спешно дислоцирани в страната поделения. ПВО/ПРО се изгражда с ЗРК „Патриот”, а за прехващане бойни глави на стратегически ракети в района на Радзиково е развърнат противоракетен комплекс „Aegis Ashore”. Ако траекториите на аналогичния в Румъня са в страни от траекторията на полета на руските стратегически ракети на 27-ма гвардейска ракетна армия, то разположението на полския комплекс е под тях, което значително увеличава вероятността за прехващане.
Значително внимание се отделя на Прибалтика, от която времето за полет до Москва за нанасяне на обезглавяващ удар е само 8-10 минути.
Той беше експериментиран по време на учението „Глобален гръм-2023”, започнало на 11 април с цел отработване на ядрени удари по руска територия. След него украински БЛА, съгласувано със САЩ, извършват успешно нападение на Москва, което беше повторено в средата на юни. Част от БЛА са били без взривни устройства, което показва, че е проверявана възможността за преодоляване на московската система за ПВО/ПРО. БЛА могат да носят маломощен тактически ядрен заряд, чието производство беше възобновено в САЩ през 2003 г. Този факт, проведеното учение и проверката за системата за защита на Москва ясно показват значението на Прибалтика за целите на САЩ.
Освен изградената вече военна инфраструктура на САЩ/НАТО в Прибалтика и разположените там войски, Хегемонът решава още една задача – прекъсване на морския път за износ на руски стоки. След учението се заговори за блокиране на Финския залив, прибалтийските страни започнаха да затварят преходите на границата с Русия, Финландия затвори почти всички преходи с нея и се готви да продаде на САЩ военните си бази, което означава, че в тях ще важат не финландските, а американските закони. За затваряне на границата с Русия се готви и Норвегия, а по екологични причини Дания, съгласно 12-я пакет санкции на ЕС, се готви да спира и проверява всички руски търговски кораби.
Същевременно Германия изведнъж реши да започне изваждане на потопените от Хитлер в Балтийско море почти 303 000 тона химически боеприпаси и още 120 000 изхвърлени в него от САЩ и Британия. На практика това е много удобен повод за блокиране на транспортния коридор през Балтийско море, през който минава 30% от руския износ. Още 40% от него преминава през Черно море, а останалата част през Японско, т.е. при блокиране на коридорите руската икономика силно ще пострада.
Маркс доказа, че политиката е концентриран израз на икономиката, а генерал-майор фон Клаузевиц допълни, че войната е продължение на политиката с други средства. Изглежда, че „прегръдката” на американската „анаконда” е достигнала до продължаване на политиката с военни средства, което не предвещава нищо добро за планетата. Русия с конвенционални средства не може да запази от САЩ/НАТО не само икономиката си, но и съществуването си като суверенна страна и ето защо: ОВС на НАТО разполагат с 3.4-милионна армия, 19 200 танка, 41 000 бронемашини, 9700 бойни самолети, 8900 хеликоптера, включително 1200 ударни, 10 100 артсистеми, 3200 РСЗО, 2050 кораба и 150 подводници.
В този аспект показателно е, че наскоро Русия дератифицира Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, което на практика е предупредителен сигнал към САЩ/НАТО. Освен това, нека напомня, особено на неадекватните ръководители на ЕС и на подобните наши, но неприлично ентусиазирани управници, думите на руския президент „За какво ни е този свят без Русия?”. Това са думи за размисъл и отрезвяване, разбира се, ако посочените са способни на това. Засега обаче такава способност не се проявява.
Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
