Европът по байганьовски: Христо, Кирил и Асен по стъпките на Пеевски и Бойко

0

- Advertisement -

От всички нагли обяснения защо съществува тази противоестествена коалиция между градската десница и тандема Пеевски-Борисов, най-обидна ми се струва концепцията, че тази сглобка е единственото възможно евроатлантическо мнозинство в действащия парламент и затова то трябва да се пази с кръв, пот и нелепи речи. В името на ЕС, на НАТО, на ценностите на общностите – това се носи като анжамбман в политическото говорене, то, разбира се, е тъпа тропа за добро и правилно и ясна антитеза на лошото, руското, „ЛУКойл“, Путин и т.н. 

Бих разбрал всеки един мотив за съставяне на некоалицията, който е свързан с власт, пари, почистване и изпиране на пълна програма и т.н., но рефренът – „ние сме европейци, другите са варвари“ ми се струва обиден за интелектуалния потенциал и на амеба.

Тази песен преди предстоящите европейски избори пеят Борисов и Пеевски – те обясняват на своя електорат, че са в некоалицията, защото

само тя гарантира европейския път на страната

Като класически екзистенциалисти тези двамата обясняват, че всички други са неевропейски ад. Те обясняват, че са демократи, те казват, че действат от името на Европа, те обясняват, че са единствените борци срещу всичко руско, те казват, че без тях няма да видим ни Шенген, ни еврозона и т.н. Те обвиняват дори партньорите си от ПП-ДБ, че залитат към Русия – дори имаше директни намеци, че „ЛУКойл“ плаща на някои хора от правителството. 

От дълго време Христо Иванов, Петков и Василев гледат безмълвно отстрани как Пеевски и Борисов се тупат в гърдите и се правят на мастити европейци. 

Това е тежка и опасна глупост – не за ПП-ДБ. За целия ни европейски път. Тази ситуация поражда няколко притеснителни въпроси.

Първият от тях е – ако това са европейците, защо те се държат като неандерталци? Защо „БГ европейците“ се карат като лоши комшийки? Защо това проевропейско управление влиза с плонж от скандал в скандал и, забележете – прави това по собствена воля, не притиснато от злите „други“. 

По-голямо антиевропейско говорене от това на „европейците“ е трудно да си представим

Второ – защо Борисов и Пеевски казват, че имаме европейска коалиция, след като европейците не правят така коалиции. Те не се договарят на завет, по тъмно, под сурдинка. Те имат ясни коалиционни договори от много страници. Има ли страна в ЕС, в която не е ясно кой носи политическата отговорност за назначаването на даден министър? Няма. Има ли страна, в която премиерът не може да поиска от мнозинството отстраняването на даден министър или шеф на агенция. Няма. А това, което имаме ние, е някаква тежка африканска сглобка, да ме извиняват африканците.

Кое действие на мнозинството можем да наречем „европейско“? Наистина, просто не се сещам за такова. Не ми казвайте, че мнозинството ни е европейско, защото е против Русия. Щото ще излезе, че тези хора са имали нужда от войната в Украйна, за да се позиционират като евроатлантици. Помним Борисов и Пеевски и в други роли, не особено евроатлантически. Борисов направи тръбата на Путин през България, ДПС си свали председателя преди години, когато той (Лютви Местан), реши да обнародва антируска декларация (за сваления руски самолет над Сирия), а Пеевски все още е в оня лош списък „Магнитски“, факт. 

Само това мнозинство можело да осъществи европейските цели на България? Шенген, еврозоната… Сериозно? Засега единствено доказано е, че

- Advertisement -

това мнозинство не успя да осъществи тези ни европейски цели

След половин година тупане по гърдите стигнахме до началната точка. Пеевски може да има цел да стане космонавт, ама засега не я изпълнява. 

Въобще не е ясно по кои актуални европейски въпроси нашите политици имат позиция. Например, какво мислят тези хора за реформата, която ще ни отнеме правото на европейско вето? „За“ ли са европейците ни, „против“ ли са?

Споменавам няколко пъти Пеевски и Борисов в контекста на европейския ни път. Като хора, които не действат по европейски. Тук трябва да се каже нещо важно – от гледна точка на Европа, тези двамата СА европейски политици, лидери на партии, които СА членове на признати европейски семейства. 

Напротив, тези, които наричаме последователни демократи, евроатлантици и т.н., НЕ СА членове на европейски партии,

те си нямат европейско семейство

Имаме „Продължаваме промяната“, която е нова партия и няма европейско семейство. ПП преговаря с „Обнови Европа“, групата, в която Макрон прибра европейските либерали. В тази група е ДПС на Пеевски. Да го кажа по-ясно – Кирил и Асен ще станат европейски братя с Пеевски и Доган, но първо трябва да получат разрешение от Доган за европейския си път /така е по европейски/.

„Да, България“ реши тази седмица да одеснее. Така казаха те. Националният съвет на формацията взе решение да се избере общото европейско политическо семейство, в което да се включат заедно с ДСБ, които са част от ЕНП. Това е така, ДСБ са част от ЕНП, а „Да, БГ“ не са част от нищо, може би защото са се колебали дали са десни, дали са либерали, дали са някакви други, примерно  – зелени. Но там, в ЕНП, голямата българска партия, без чието съгласие няма как „Да, БГ“ да влезе в ЕНП, се казва ГЕРБ. Ако зависеше от ген. Атанасов, сигурно „Да, БГ“ щеше вече да е влязла в ЕНП. Но не зависи. Зависи от избирателите и от… ГЕРБ. 

Получава се така – самонаричането за европейци не е достатъчно.

Може години наред за вътрешна употреба да се самонирачаш европеец, но е хубаво да покажеш лице и на европейската сцена. Щото сега там, в Европа, не действа Христо Иванов, а Александър Йорданов. 

Вярно е обаче друго – извън тези европейци, полуевропейци и квазидесни либерали, в българския парламент наистина не остана европейска алтернатива. БСП е заплашена с изгонване от европейското ляво семейство заради заиграването на Нинова с русофили и националисти, а „Възраждане“ се е затичало към единственото чисто антиевропейско семейство /Идентичност и демокрация/. В България има много националистически и антиевропейски формации, но нито една досега не беше заемала такава крайна позиция като „Възраждане“ – това е факт. Лошото е, че европейските факти са слабоизвестни дори и за управляващите ни европейци. За бай Ганьо европееца, за нашите европейци, няма разлика между европейските националисти, европейските консерватори, левите антиевропейци и неутралните партии. Всички са маскари. Затова им е трудно да разберат, че Мелони, Льо Пен, Бабиш, Орбан и партията на Берлускони нямат нищо общо помежду си. Че Европа все още е разнообразие. 

Петьо Цеков, „Сега

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече