„Въздушен” Шенген: Виена подхъвърля трохи за България и Румъния

0

- Advertisement -

Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер обяви в понеделник в изявление по обществената телевизия „Ö1“, че Виена е склонна да смекчи австрийското вето върху Шенген за Румъния и България, така че двете страни да влязат първo с летищата. По този начин потвърди информацията, появила се в австрийската преса през уикенда. В замяна на облекчаване на т.нар. „Въздушен Шенген“, т.е. свободното влизане чрез въздушен транспорт, Карнер призовава за по-строга защита на външните и сухопътните граници, както и обратно приемане на търсещи убежище, които идват в Австрия през Румъния и България. Сега вътрешният министър прехвърли топката на Европейската комисия да предприеме исканите от Австрия мерки: „Сега е ред на Комисията“.

С предвиденото облекчаване сухопътните граници ще запазят сегашния си статут; България и Румъния официално няма да са членове на Шенген. По-рано днес пред журналисти в парламента лидерите на ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ Бойко Борисов и Кирил Петков обявиха, че ще настояват България да получи дата за отваряне на сухопътните граници за разширяването на Шенгенското пространство.

Европейската комисия определи днес като положително развитие предложението на Австрия. „Радваме се да видим, че нещата се движат в положителна посока“, каза по този повод говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпрос. Развитие по темата се окаква по време на срещата на лидерите в Брюксел на 14 декември, на която ще присъства премиера акад. Денков.

Неделя вечер румънският премиер Марсел Чолаку написа във фейсбук: „Счупихме леда! Австрия смекчи позицията си относно шенгенското пространство.“ Това се случи кратко след като австрийският вътрешнен министър Герхард Карнер обяви възможност за включването на България и Румъния в нова форма на сътрудничество, наречена „Въздушен Шенген“, но с условия. В замяна на безпаспортни проверки по летищата, двете Балкански държави ще трябва да преглътнат няколко изисквания. А именно:

Трикратно увеличаване на мисията на Фронтекс в България с пари от ЕС

Засилен граничен контрол между България и Румъния и между Унгария и Румъния

И двете държави да приемат търсещи убежище афганистанци и сирийци.

Откакто Австрия неочаквано наложи вето на присъединяването на Румъния към Шенген преди година, румънските дипломати работят неуморно за решение. Затова те не са изненадани от „пробива“. Дали ги устройва и как точно ще се случи зависи от договорките, които ще бъдат направени в Залцбургския форум от вътрешните министри понеделник и вторник.

Защо Австрия смекчи тона

В дипломатическите среди усилено се говори, че още този месец Нидерландия ще вдигне ветото си за България за Шенген. В понеделник се очаква нидерландският парламент да даде мандат на служебния премиер Марк Рюте да вземе отношение по темата.

Тогава Австрия ще остане сама в блокирането на България и Румъния, а на това никога не се гледа с добро око в Брюксел. Въпреки това основна роля за случващото се има румънската дипломация. Дискусии между бившия американски посланик в Австрия Роналд Лаудър и американския дипломат, отговарящ за Европа, Джеймс О’Брайън, с политици във Виена също бяха решаващи за отстъпването. Румъния е важен съюзник на САЩ в Източна Европа. Това развитие се случи буквално дни след посещението на румънския премиер Йоан-Марсел Чолаку във Вашингтон.

- Advertisement -

Условията на Виена не се приемат съвсем радушно на Балканите

Досега Австрия оправдаваше своето вето в Шенген с твърдението, че в Австрия идват твърде много мигранти. В Букурещ обаче убедиха всички с данни и умела дипломация, че най-много 2% от мигрантите са пътували през Румъния, останалите са дошли през Сърбия и Унгария.

В Букурещ сега се надяват, че контролът на летищата ще бъде премахнат през март и след това контролът на националните граници през есента – след изборите в Австрия. Това е в интерес и на австрийските фирми, защото те губят много пари от чакането на границите. Въпреки това компромисите, предложени от Виена, изглеждат дискриминационни за повечето политици.

В неделя вечерта, Николай Денков определи като неприемливи допълнителните изисквания от Австрия. „Никога не сме обсъждали по този начин влизането ни в Шенген и не е приемливо така, както е дефинирано. Да се вкарват допълнителни правила за България и Румъния не е приемливо. Идеята е да се спазват правилата от европейския регламент, които ние и сега покриваме. Ако някой иска специфични правила за България, това категорично не е приемливо“, заяви министър-председателят пред bTV. Той отбеляза, че преговорите за влизането на страната в Шенген продължават.

„Ние сме отворени за повишаване сигурността на границите и сега работим с австрийски и нидерландски служби. За приема на бежанци, ще работим по европейските правила“, заяви премиерът и цитира данни, според които в последните месеци опитите за пресичане на европейските границите е спаднал няколко пъти и това е видно от всички.

Макар радостните изблици на румънския премиер Чолаку, предшественикът му (преди ротацията), президентът на Сената Николае Чука от управляващите либерали, призова за „предпазливост“. Съобщението на Карнер определено е „окуражаващо“, но поставените условия трябва да бъдат разгледани. Трябва да се определи и позицията на Нидерландия относно присъединяването на България към Шенген, каза Чука. Решение ще бъде възможно на извънредна среща на вътрешните министри на ЕС до края на годината, пише Капитал.

Ползите от „Въздушен Шенген“ са ограничени

Либералният румънски евродепутат Дачиан Чолош също коментира, че съобщението на Карнер „със сигурност не е причина за празнуване“ и че румънските граждани искат да знаят кога страната от ЕС „най-накрая ще се присъедини към Шенгенското пространство със сухопътни граници“. Той призова за „ясна пътна карта“.

Австрийският евродепутат от Neos Клаудия Гамон описа поведението на федералното правителство като „просто неудобно“. „Румъния и България отговарят на всички критерии за присъединяване към Шенген. Фактът, че Карнер сега иска да преговаря за нещо, което вече им се полага, е наглост. Румъния и България не ни дължат нищо“.

Сободното пътуване през летищата ще има ограничени ползи за туристите, но няма да промени ситуацията с дългите опашки от тирове по границите на България и Румъния. Наскоро, в интервю за „Капитал“, румънският икономически министър Щефaн-Paдy Oпpя коментира, че те възлизат на поне 0,5% от румънското БВП годишно.

Загубите, които понсят бълагрските и румънски компании са само част от уравнението. Негативни последници от блокирането на единния пазар и свободен превоз на стоки в ЕС има, както за австрийския бизнес, който е втория по-големина инвеститор в региона, така и за всички останали европейски инвеститори, които трябва дак калкулират допълнителни разходи за бизнес начинанията си на Балканите.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече