Забрана ли?! Лукойл ще продължи да финтира санкциите!

0

- Advertisement -

В понеделник Народното събрание гласува в нестандартна процедура на две четения в един ден законови промени, с които се прекратява предсрочно изключението за България да внася руски нефт. 

Страната ни се присъединява към санкциите на ЕС (ембарго за внасяне на руски нефт и нефтопродукти) от 1 март 2024 г. В същото време с вече гласувания закон се предвижда забрана за експорт на преработени от руски нефт горива след 1 януари 2024 г.

На пръв поглед това е умерено добра новина. Но – както винаги в България – дяволът е в детайлите. В гласувания текст има

две сериозни „вратички“,

чрез които на практика се компенсира „ЛУКойл“ за предсрочното прекратяване на дерогацията. Чрез тях „ЛУКойл“ ще може да реализира още 700 милиона лева приходи от „специално разрешен“ експорт на рафинирани от руски петрол продукти през 2024 г., както и да си възстанови авансово внесен данък печалба за 400 милиона лева.

Ще обясня на прост език как и защо се получават тези компенсации за „ЛУКойл“. 

Забрана за експорт на горива от 1 януари, но не съвсем:

Законът изрично предвижда износът на нискооктанов бензин А92, произведен от руски петрол, да продължи и след 1 януари 2024 г. Ще кажете – голяма работа, колко ли пък е това и къде ли го продават.

„Далаверата“ с експорта на нискооктановия бензин започва заедно с получаването на самата дерогация през 2022 г. Изключението, която страната получава от ЕС за внос на руски петрол, предвижда забрана за експорт от България на рафинирани от руски петрол продукти. Това е логично, защото идеята е всичко да се продава на българския пазар, за да се гарантират сигурността на доставките и ниските цени за българските потребители, а не да се прави коридор за експортен бизнес на „ЛУКойл“.

По настояване на българското правителство обаче забраната за експорт на рафинирани горива изрично изключва нискооктанов бензин. Аргументите за това изключение не са ясни, но вероятно българските власти са убеждавали Европейската комисия, че това са малки обеми и те няма да се експортират за ЕС. Веднага след влизане в сила на дерогацията обаче „ЛУКойл“ вдига рязко вноса на руски нефт и започва да го преработва точно в нискооктанов бензин (А92), 100% от който започва да изнася с дестинация „открито море“.

През предишните 10 години експорт към „открито море“ не е имало никога. Само за 2023 г. приходите на „ЛУКойл“ от този вид експорт са над 300 милиона долара. Танкерите от Бургас се претоварват в морето около Гърция и Малта, нискооктановият бензин се смесва с високооктанов и става стандартен продукт А95, продаваем навсякъде по света, вкл. в ЕС и САЩ. Проформа всичко е точно и в рамките на закона. Българските власти не се интересуват кой е получателят на продуктите в открито море и какво прави след това с тях. Разбира се, този бизнес, от който печелят само „ЛУКойл“ и руската държава, няма нищо общо с аргументите за съществуването на дерогацията и с интереса на българските потребители, но това не интересува правителството. Планът сработва перфектно.

В текста, гласуван от парламента днес, отново се предвижда „естимаро“ същото изключение за износ на произведен от руски петрол нискооктанов бензин и след 1 януари 2024 г. Без аргументи, просто има един конкретен член в заключителните разпоредби. Това повдига въпроса кой предлага тази конкретна схема да се запази и защо.

- Advertisement -

„ЛУКойл“ е увеличил рязко вноса на руски нефт през последните три месеца, докато се точеше публичният дебат за отмяна на дерогацията. С предвиденото изключение този нефт ще може да бъде спокойно преработен в нискооктанов бензин и изнесен

по същата схема към „открито море“

Това не помага по никакъв начин на българските потребители, но би осигурило на „ЛУКойл“ допълнителни около 700 милиона лева приходи. Найс, а?

Ако тази вратичка се затвори (или по-скоро не се отваря изобщо), натрупаният в момента руски нефт ще трябва да се преработва само в стандартни горива, които ще се продават само в България. Това пък от своя страна за първи път може наистина да доведе до понижаване на цените поради наводняване на пазара с продукти, което е уж декларираната цел на дерогацията. Ако има произведен нискооктанов бензин на склад, той може да се дообогати до стандартен или да се смеси с високооктанов, така че да стане продаваем в България. Което ще е само в полза на българските потребители.

Внос на руски петрол над тавана

Миналата седмица излезе информация, че България е внасяла руски петрол от август месец насам на цени значително над определения санкционен таван от 60 долара за барел. Средната цена за октомври например е била 85 долара. Ще питате „амакактака“. Оказва се, че това правителство е защитило пред Европейската комисия становище, че изключението за България от санкциите на ЕС по вноса на руски петрол включва и изключение от ценовия таван.

Сигурно се чудите защо българското правителство ще иска в страната да се внася не по-евтин, а ПО-СКЪП руски петрол. Това не води до по-ниски потребителски цени в България, а нали уж това е целият смисъл на дерогацията. Това, до което по-високите експортни цени от Русия обаче със сигурност водят, е по-високи приходи за руския държавен бюджет – между 65% и 80% от приходите от износ на руски нефт влизат по различни пътища в държавния бюджет на Русия. 60% влизат директно като концесионни такси при добива и експортни мита. Другите са като данъци върху печалбата, върху заплатите, осигуровки и облагане на съпътстващи дейности.

Преките данъчни постъпления за Русия от българската дерогация ще надхвърлят 1.5 милиарда долара към края на тази година и представляват 3% от общите приходи на Руската федерация от петролния сектор. Найс, а?

Но има и още нещо, което е доста важно следствие от високата цена на вносния руски петрол от лятото насам. Според приетия от парламента специален закон по-рано през тази година, „ЛУКойл“ дължи на България данъци върху разликата между вносната цена и международната цена на петрола. Рязкото вдигане на вносната цена стопява тази разлика почти до нула. Предполага се, че „ЛУКойл“ трябва да е направил авансови вноски за около 400 милиона лева за тези дължими данъци в българския държавен бюджет. Ако вносът на по-високите цени продължи, България ще трябва да върне обратно тези пари на „ЛУКойл“ през 2024 г. Защо българското министерство на финансите ще възприема тълкувателна позиция, която потенциално би му струвала 400 милиона лева от връщане на авансово платени данъци?

В текста на приетия днес закон няма клауза, налагаща продължаващият до 1 март внос на руски петрол да се прави на цени под международния санкционен таван от 60 долара за барел. А трябваше да има. Защото това е в интерес на държавата и на българските потребители. Не е в интерес единствено на Путин и на „ЛУКойл“.

В заключение може да се каже, че гласуваното днес предсрочно прекратяване на дерогацията за внос на руски нефт е малка стъпка в правилната посока, но с големи скрити механизми за компенсация на „ЛУКойл“, които могат да надхвърлят като парично измерение един милиард лева. И двете „вратички“ – разрешението за експорт на нискооктанов бензин и липсата на налагане на международния ценови таван от 60 долара за барел – трябва да се затворят с промени във възможно най-кратък срок.

Фейсбук, Никола Янков

*Никола Янков е икономически анализатор, бивш зам.-министър на икономиката

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече