2023: Избирателите наказаха политиците с апатия вместо с бунт

0

- Advertisement -

Боряна Димитрова – управител на социологическата агенция „Алфа Рисърч“, обобщи пред „Дневник” изминалите 12 месеца през своя поглед.  Ето какво смята социологът.

Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2023 г.? А какво трябва да остане?

– В световната история – продължаващата война на Русия срещу Украйна и безпрецедентната световна подкрепа за съпротивата срещу имперските амбиции на агресора; новата война Израел – „Хамас“, която може да прерасне в петролен, икономически, геополитически сблъсък, далеч отвъд ивицата Газа; развитието на изкуствения интелект.

В българската – сформирането на първото в историята ни правителство с ротационен премиер; началото на края на енергийната ни зависимост от Русия с отнемането на монопола в доставките на газ и петрол; световната титла в шахмата при жените – сама по себе си, но и като символ на интелектуалното превъзходство над байганювщината.

Не ни е дадено да знаем, дали точно това, което днес мислим, наистина ще остане в историята, но нейната мъдрост или ирония обикновено запазват знаците за важните неща. Което остане, то е трябвало да остане.

Годината, събрана в едно изречение?

– Година, започнала със зимата на нашето недоволство, под знака на протяжни служебни правителства, преминала през невдъхновяващ пролетен изборен маратон, успяла в последния възможен момент да се промъкне през открехнатия „прозорец на възможностите“, за да намери една неочаквано (добра или не) комбинация за решение на политическата криза, събрала плодовете от есенния кметски урожай и накрая, застинала в очакване, дали по Коледа наистина стават чудеса, че да бъдат гласувани смислени и полезни конституционни промени.

Коя е думата на 2023 година според Вас?

– Българската – „сглобка“, световната – „ChatGPT“.

Ако подходим с чувство за хумор и се опитаме да потърсим общ знаменател между двете, можем да кажем, че става дума за два механизма на сглобките – аналогов, в първия случай, и виртуален – във втория. И за двата не знаем за добро ли са, за зло ли са.

Продължаваме да живеем с все повече войни и в политическа нестабилност и апатия – можете ли все пак да посочите кои са позитивните процеси от отминаващата година (отново както прецените – България и света или и двете)?

– И за България, и за света позитивните процеси са в осъзнаването на факта, че не можем повече да живеем в ожесточаващото се разделение, в изчерпване на ресурсите на следващите поколения и в риск от самоунищожение. Трябва да се търсят нови решения, които да очертаят рамката на съвместния живот в идните десетилетия – по отношение на климата, природата, енергията, ресурсите, изкуствения интелект, правата на човека, отношенията между Изтока и Запада, между глобалния Север и глобалния Юг.

Обикновено след острите кризи и унищожителни сблъсъци светът намира своето умиротворяване. В момента и в България, и в света, процесите са все още твърде бурни, за да има готово решение. Глобалните институции, създадени след 1945 г., не съумяват да отговорят на интересите и притесненията на нови регионални, а и световни сили. Несъмнено 2023-та беше една опасна и рискова година, но осъзнаването на необходимостта от нови рамки е налице и стъпките в тази посока са единствено правилните.

Кои са важните уроци от 2023 г.?

– От многото, избирам три, които надхвърлят конюнктурата:

1. Постигането на истински важните цели на една страна изисква интелект, постоянство, почтеност от политическия й елит – въпросът е: това ли избираме, когато гласуваме?

2. Най-шумните опоненти правят най-безпринципните компромиси.

- Advertisement -

3. Зависимостта, държаща в подчинение един човек или държава, съвсем съзнателно се представя като „закрила“. Веднъж прекратена, става кристално ясно колко фалшива е била претенцията за закрила.

С продължаващата война в Украйна и започналата война в ивицата Газа отдалечи ли се човечеството от цивилизацията?

– Цивилизацията не е състояние, а процес. Във вековете тя стъпка по стъпка, с обрати, войни, мир, постижения, вдъхновения и падения е изграждала онзи цивилизационен слой, от който няма отстъпление. Много пъти е стигала сякаш до ръба, но е успявала да се оттласне от него и да победи варварството.

​​​​​​​Вярвам и сега, че разумът ще надделее и човечеството няма да се самоунищожи в ядрен апокалипсис.

Българското общество успя ли да преодолее някое от тежките разделения, които го разкъсват?

– За жалост, нито проучванията, нито наблюденията на политическите и социални реалности сочат такива индикации. Ако все пак можем да посочим наченки в тази посока, това е преодоляването на стигмата, че насилието е домашен проблем и „някои си го заслужават“.

Бурните и в голяма степен неочаквани реакции срещу бруталните случаи на насилие над жени и срещу оневиняващите ги ехидни коментари в социалните мрежи, показват, че видимостта и публичността могат да обединят хората и да създадат среда на нетърпимост.

Какво се видя в „огледалото“ на парламентарните и местните избори тази година?

– Българското общество няма желание, готовност, или и двете заедно, за радикална промяна. Не е склонно да се довери на радикални идеологии, нито на самозвани месии. Поради пълзящата умора от тъпченето избирателите наказаха политиците с апатия вместо с бунт.

Видя се, че българинът не е привърженик на „изчегъртването“, а на „консенсуса“. Може обаче добре да различи, кога става въпрос за консенсус около решаването на проблеми от общ интерес и кога – за консенсус около взаимното гарантиране на лично-корпоративни интереси. И тогава реагира остро.

Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена?

– Нямам еднозначен отговор на въпроса – на едни места, може би, да, на други, като Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), енергетиката и пр. нови играчи сменят стари играчи, но без позитивен ефект и резултат за потребителите и обществото.

Еманципира ли се България от Русия през 2023?

– По исторически, икономически, културни, пропагандни и прочие причини,

еманципирането на България от Русия е бавно, трудно и съпроводено с яростна съпротива.

В последните години, тъкмо редовното правителство правеше стъпка напред, служебното връщаше две назад. Видя се, че можем без руски газ. Ако отпадне монополът и на руския петрол, можем да говорим за още една съществена крачка в еманципацията.

Казуси като този с Руската църква обаче ни напомнят, че има много зависимости, за които широката общественост дори не подозира.

Ако защитата на българския интерес и еманципирането от зависимостта от Русия стане дългосрочен и последователен ангажимент на поне няколко български правителства, ще можем да видим реален напредък.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече