Заради КПКОНПИ:  Плащаме стотици милиони за обезщетения

0

- Advertisement -

Българските данъкоплатци ще плащат стотици милиони обезщетения на засегнатите от Комисията за конфискация през последните 20 години. Това става ясно от интервюто пред Mediapool на правозащитника адв. Михаил Екимджиев, който представлява част от хората, чието имущество е било отнето или запорирано.

„Пикът на изплащането на тези обезщетения ще дойде след 5-6 години“, прогнозира той.

Самата конфискация на незаконно придобито имущество бе въведена при управлението на Симеон Сакскобургготски през 2004 г., а законът за конфискацията дълго време бе известен като закона „Петканов“, по името на тогавашния вътрешен министър Георги Петканов.

През последните 15 години управляващите (през повечето време ГЕРБ) многократно отказваха да се вслушат в предупрежденията на критиците на българския модел за конфискация. После дойдоха решенията на Върховния касационен съд у нас и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, които посочиха явните недъзи на Закона за конфискацията.

През 2014 г. Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение, че Комисията за конфискация може да претендира за отнемането на имущество, за което може да се предположи, че има връзка с извършеното престъпление. Преди това комисията завеждаше дела на общо основание срещу разследвани лица, конфискувайки имущество за милиони, без престъпният му произход да е доказан.

Към 2014 г. сумата на наложените от КОНПИ запори достигна към 300 милиона лева, а на отнетото имущество – около 40 милиона лева.

След като ВКС излизане с тълкувателното си решение, Комисията по конфискация се опитваше да се съобрази с него, но за кратко, припомня адв. Михаил Екимджиев пред Mediapool.

Две години по-късно ГЕРБ измислят гражданската конфискация, за да прескочат именно тълкувателното решение на ВКС. Така връзката между престъпната дейност и конфискацията се къса напълно.

Втори удар, този път от Страсбург

През 2021 г. идва втори удар срещу модела на българската конфискация. С решението по делото „Тодоров и други срещу България“ съдът в Страсбург практически развързва ръцете на почти всеки засегнат от Комисията за конфискацията да съди държавата за изплащане на огромни обезщетения.

Повод за това дават няколко жалби на българи, чието имущество е конфискувано, макар очевидно да не е придобито от престъпленията, за които са осъдени. Част от засегнатите са представлявани от адв. Екимджиев.

Един от най-фрапиращите примери е с Кирил Кацаров, който е осъден за притежаване на наркотици за 650 лева. Конфискувани са му апартамент в София, 20 000 щатски долара, два автомобила, както и пари, получени от жалбоподателя от продажбата на други два автомобила.

Сходен е казусът с Валери Тодоров. Той е осъден условно за отвличане и опит за изнудване. С решение на съда са му отнети 1.752 милиона лева, за които няма никаква доказана връзка с извършеното деяние. Едновременно с това в България има предвидена конфискация на имущество с решение на наказателния съд.

- Advertisement -

Жената на известия шеф на пирамидата „Югоагент“ Миролюб Гаич – Живка, е осъдена за присвояване на 42 172 лв, които след това дори е върнала на пострадалата. Въпреки това е постановено решение за конфискуване на имущество за 2 138 805 лв. Любопитното е, че по-голямата част от имуществото вече е иззето от данъчните. Накрая Живка Гаич е лишена от единственото ѝ жилище в Добрич.

Сива икономика

Съдът в Страсбург изследва въпроса с конфискацията в България от много страни. Един от големите проблеми е огромният дял на сивата икономика, който достига до 40%. Това означава, че голяма част от българите не могат да докажат откъде са им доходите, въпреки че не са извършили престъпление.

Изводът на съда в Страсбург е, че разглеждани в съвкупност, българската среда и широкото приложение на конфискацията, правят положението в страната проблемно.

Съдът в Страсбург приема, че преди всяка конфискация „трябва да има установена или предположена причинно-следствена връзка между имуществото, което трябва да бъде отнето, и престъпната дейност“. Проблемът е, че това масово не е правено.

Какво следва?

Адв. Михаил Екимджиев коментира пред Mediapool, че в момента Комисията за конфискация е предприела масово оттегляне на искове за конфискация, плащайки част от държавната такса и разноските по делото, в опит да се спаси от масова загуба на дела. Според правозащитника това няма да спаси държавата от изплащане на огромни обезщетения.

Решението на съда в Страсбург дава възможност на пострадалите от работата на КОНПИ, чието имущество вече е конфискувано, да поискат възобновяване на процеса. Новият процес ще се води по мотивите от делото „Тодоров срещу България“. Това означава нови разноски за КОНПИ и почти сигурна загуба на делото за конфискация.

След като КОНПИ загуби изцяло или частично дело, пострадалият получава право да заведе ново дело за обезщетение за конфискуваните имоти по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

„Единствената форма на обезщетение е плащане по пазарни цени на вече продадените имоти и нови разноски за държавата“, казва Екимджиев.

Например, ако се претендира 1 милион обезщетение, това са 40-50 000 лева адвокатски разноски за една инстанция. На три инстанции са 150 000 лева само за адвокатските хонорари, плюс разходите за експертите. И накрая идва изплащането на отнетите имоти и автомобили по сегашните пазарни цени, които са в пъти по-високи от тези преди 15 години.

„Задава се финансово торнадо“, предупреждава Екимджиев.

За близо 20 години работа Комисията по конфискация е отнела имущество за малко над 150 милиона лева. Голяма част от конфискуваните имоти струват най-малко три пъти по-скъпо, конфискуваните пари трябва да се връщат с лихвите за десетилетие, а за дружествените дялове се дължат обезщетения за съсипани бизнеси.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече