5 неудобни въпроса за демонтажа на Паметника на съветската армия

0

- Advertisement -

Точно 30 години след първото решение на Столичния общински съвет за демонтаж на Паметника на съветската армия свалянето на бронзовите фигури от пиедестала вече е факт. Фигурите бяха рязани и сваляни с кран в продължение на една седмица и демонтажът им приключи непосредствено преди Административният съд – София град да постанови, че цялата акция е незаконна, защото не стъпва на административен акт и не произтича от закона.

Така споровете около акцията още повече се ожесточиха, представители на БСП нахлуха в кабинета на областния управител Вяра Тодева и тя вече е с охрана. Фигурите си стоят отрязани на земята, а областната управа ще обжалва спирането на демонтажа. Какви въпроси остават без отговор в средата на тази акция? 

1. Кой взе решението за демонтажа? 

Този въпрос продължава да стои без отговор, макар че административно отговорността за паметника е ясна и се носи от областния управител Вяра Тодева. Тя беше оставена на амбразурата сама да защитава демонтажа на фона на много голямо политическо противопоставяне, и то в ключов момент – продължаваща патова ситуация в общинския съвет на София с неъзможност за излъчване на председател. Дори Борис Бонев от „Спаси София“ видя сценарий в това. „В седмицата, в която говорихме с БСП за разбиране, някой взе решението за демонтажа на ПСА“, свърза събитията Бонев.

Въпросът чие е решението е ключов и тепърва ще стои, защото след съдебното решение за незаконни действия се намеси и прокуратурата. Тезата, че въпросът отдавна е решен – защото има произнасяне на общинския съвет за паметника, не е меродавна и неслучайно в очертаващия се юридически хаос около демонтажа отделни общински съветници взеха да се разграничават от Тодева. „Никой от нас не е упълномощявал областния управител да реже паметника“, обяви бившият председател на СОС Георги Георгиев от ГЕРБ. 
Същото каза и съдът – Столичният общински съвет е взел решение, с което възлага на кмета да иска преместване на монумента в Музия на изкуството от периода на социализма или на друг терен, а областният управител да предприеме съответните правни действия, но това не е основание за започване на демонтаж. Неслучайно години наред стои неизпълнено първото решение за демонтаж на паметника  – от 1993 г. Не е основание и издадената заповед през март 2023 г. от главния архитект на София за премахване на компрометирани и опасни плочи с надписи пред паметника – тя касае само плочите. 

Решение – юридически акт, на базата на който да започне демонтажът, всъщност няма. Това размива отговорността и прави лесно мишкуването на всички по веригата. Наивно е да си мислим, че Вяра Тодева месеци наред е работила тайно от премиера Николай Денков по такава взривоопасна тема и той е научил за нея едва от искането на пари за демонтажа.  

2. Доколко основателен е аргументът за спешност

От областната управа изтъкват един основен аргумент за действията си – спешност и съществуващ риск за здравето на хората. Тук управата се позовава на поръчана от нея експертиза, която установява тежко състояние на самите фигури. Експертизата е възложена на 1 септември 2023 г. с договор, след неясно каква процедура на подбор, на „Марковстудио“ на скулптура Марин Марков. През октомври експертизата приключва с установяване на множество пукнатини по фигурите и препоръка за демонтаж заради риск за здравето на хората. На базата на експертизата са изготвени и съпътстващи документи – план за безопасност и здраве, за управление на отпадъците и за управление на трафика. Изготвен е и план график за дейностите. Предвидено е те да започнат на 16 ноември и да приключат на 5 януари. 

Около тази експертиза и аргументът за спешност възникват много въпроси. Най-важният от тях е тишината по темата на фона на претенцията за риск. Информация за експертизата бе публикувана на 7 декември на сайта на областната администрация, като в информацията се изтъква необходимостта от спешен демонтаж. „При това състояние на паметника са възможни сериозни инциденти с граждани. За предотвратяването им е необходимо поставянето на допълнителна ограда, което ще се случи в рамките на деня днес, 7 декември.
Предстои стартиране на обществена поръчка за реставрация на бронзовите фигури и барелефи, както и за изготвяне на проект за трайното им преместване, съгласно решението на Столичния общински съвет“, пише в това съобщение. 

На фона на последвалите събития може да се твърди, че то на практика съдържа подвеждаща информация. Говори се за обществени поръчки за реставрация и трайно преместване на фигурите, което отнема месеци. Ключовата думичка тук е трайно – защото за временното преместване към този момент всичко в областната управа вече е приключило. Областната управа просто е крила до последно намеренията си за решаване на уж спешен проблем с риск за живота на хората, за който е научила през октомври. 

3. Защо се възлагат тайно дейности и договори 

- Advertisement -

Тепърва ще се изяснява как точно са възлагани дейностите и доколко легитимни са тези действия на областната управа. В профила на купувача на управата има една единствена процедура, свързана с паметника – за временно ползване на скеле за демонтаж. Процедурата е за пряко договаряне и е за малка сума – 39 900 лв., с фирмата, вече изградила съществуващото на мястото скеле. 

Цялата акция за демонтажа към момента е за 260 000 лв., като част от дейностите със сигурност изискват процедура по ЗОП – не открита обществена поръчка, но все пак избор на основание на правила. 

Тук въпросът отново опира не толкова до корупционни съмнения, а до липсата на легитимност в действията на областната управа и стремежът всичко да се пази в тайна. Обявяването на процедури – за демонтаж, за транспорт, за охрана и т.н., със сигурност би привлекло внимание. 

Не е ясно как точно областната управа си е представяла, че действията й ще бъдат приети за чиста монета на фона на цялата тази тайнственост и силно ограничена като участие експертиза. За сравнение – заповедта на главния архитект от март 2023 г. за премахване на компрометирани плочи с надписи пред паметника, която областната управа е опитала да използва като алиби за действията си, е издадена след серия от предварителни дейности, в които са въвлечени много експерти. Извършен е оглед на място от комисия, изготвен е протокол, проведено е изслушване с участие на представители на областната администрация. Интересен детайл от тази заповед на главния архитект е направеното искане от областната администрация Министерство на културата да участва в обследването на състоянието на паметника. 

4. Защо е циркът с Министерството на културата 

Много скандални бяха действията на областната управа именно по отношение на културното министерство. Първите дни от управата постоянно повтаряха, че композицията няма статут на паметник на културата, внушавайки, че законът за културното наследство е неприложим. Тези уверения също са правени с ясното съзнание, че не отговарят на истината. От публикуваните документи по демонтажа личи, че в областната управа са напълно наясно със законовите положения. Оттам са се допитвали до МК за нуждата от съгласуване на преместването на компрометираните плочи по заповедта на главния архитект. В рамките на тази кореспонденция от МК са отговорили, че няма нужда експертният съвет за изобразителни изкуства да съгласува премахването на компрометирани облицовъчни плочи, защото визията и мястото на паметника при тази операция няма да бъдат променени. Областната управа изрично е информирана, че дейностите по ремонт на монумента в останалите случаи подлежат на съгласуване с експертния съвет. 

С ясното съзнание, че нарушава това, областната управа внесе документи за съгласуване постфактум – след като демонтажът бе почнал и инспекторатът на МК бе разпоредил спиране на всички дейности. Експертният съвет на МК на свой ред отказа да съгласува проекта, защото той не покрива изискванията за подобни процедури – няма никаква яснота къде ще се мести паметника, какво ще се случи на мястото, как ще се реставрива, а областната управа изтълкува отказът в своя полза – че нужда от съгласуване изобщо няма. 

5. Какво ще стане с разрязаните скулптури

Тайнствеността в действията на областната администрация, която публикува документите около демонтажа едва насред скандала, изиграха много лоша услуга на авторите му. Така цялата технология по демонтаж на монумента /всъщност единствено възможна на фона на тези мащаби – паметникът се демонтира по същия начин, по който е изграждан – със срезове/, бе приета от противниците на местенето като пример за политически канибализъм.

По-лошото е, че се очертава патова ситуация оттук нататък. Областната управа ще обжалва решението на съда, но ако то бъде потвърдено – че няма законово основание за демонтажа, възниква въпросът какво трябва да се случи – обратно ли ще го монтираме. Тук вече фарсът ще бъде пълен. Остават без отговор и въпросите за евентуална реставрация. Предвидено е временно парчетата да се съхраняват в с. Лозен, на терен на областната управа, но те все някъде трябва да се приемат трайно. Всички експерти са категорични, че в музея на социалистическото изкуство няма място. На фона на хаоса, който създаде с действията си, областната управа може да се постарае поне затова – всички следващи действия по случая да са максимално прозрачни.

Таня Петрова, „Сега“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече