„Изпадна в конвулсии“: Въпросите за смъртта на Пламен Пенев, на които полицията не отговори

0

- Advertisement -

Смъртта на 58-годишния бивш републикански шампион по борба Пламен Пенев в Стара Загора, настъпила след гонка по улиците на града и опит за арест от служители на полицията с няколко патрулни коли, крие сериозни подозрения за брутално убийство. Дали е така, трябва да докажат следствието и прокуратурата, в които гражданите отдавна нямат очакваното доверие. А когато става дума за разследване на лица от правоохранителната система, скептицизмът, че истината ще излезе наяве, расте.

Фактологията

Първото прессъобщение на Областната дирекция на полицията по случая е от 31 декември м.г. В него пише, че 58-годишният водач на автомобил с марка „Ауди“ Пламен Пенев „реализира ПТП със служебен автомобил на МВР и почива“.

Ден по-късно всички национални телевизионни канали излъчиха любителско видео, заснето от автомобил, преминал в непосредствена близост до мястото, където по думите на старши комисар Лазар Христов – шеф на Окръжната дирекция на МВР в Стара Загора полицейски автомобил „тампонира“(полицейски жаргон) колата на бившия борец.

Кадрите във видеото сериозно противоречат на първоначалната информация от полицията и очевидно са предизвикали смут в ръководството на старозагорската дирекция,

което се реши да направи изявления пред медиите едва на третия ден след трагедията. За разлика от случая „Дебора“, по който полицията и прокуратурата дадоха съвместна пресконференция веднага след като той стана публичен.

В сряда Лазар Христов подробно описа улиците, по които е станало преследването на автомобила на Пенев, къде е направил обратен завой, къде е включил на задна предавка, на кой светофар е спрял, колко автомобила е блъснал по време на гонката, как е направил неуспешен опит да прегази полицай, колко пъти е влизал в бензиностанция OMV, където единия път полицаите се опитали да счупят стъклата на колата му, колко пъти е влязъл в насрещното движение и т.н. И през цялото време говореше за три патрулни коли, участвали в преследването, докато Емануил Йорданов в ефира на Би Ти ви каза, че са

девет, тоест целият наличен дежурен състав на двете РУ на МВР в града.

Журналистическа асоциация настоя МВР да поеме отговорност за насилието над граждани и журналисти миналата седмица

Според директора на старозагорската дирекция на МВР тази акция не е планирана, неговите подчинени са действали по сигнал за въоръжено лице, а при преследването са реализирани няколко пътно-транспортни произшествия.

Лазар Христов коментира, че полицаите са действали съобразно ситуацията и никой от тях не е излязъл на улицата с идеята да убива. Той гарантира обективност на двете вътрешни проверки, разпоредени от него, по които вече имало събран голям обем от доказателства. Оказа се обаче, че разследваните полицаи не са отстранени временно от длъжност, докато проверките приключат. Каква е причината за това обаче, старши комисар Христов не обясни.

Какво не каза и какво скри полицейският шеф?

На първо място, че Галин Неделчев – полицай от Второ РУ на МВР в Стара Загора, който има отношение към задържането на Пенев, е зет на комисар Илиян Илев – началник отдел „Охранителна полиция“, на когото директорът е възложил да ръководи една от двете вътрешни дисциплинарни проверки в ОД на МВР.

Директорът на МВР в Стара Загора не отговори на въпроса на „За истината“ дали в колата на починалия Пенев е намерен нож, за какъвто се споменава в сигнала, подаден на тел. 112, защото не бил наясно с действията по разследването.

Христов не пожела да коментира и евентуалната версия, че сигналът срещу Пенев е бил подаден, защото е възможно той да е станал неволен свидетел на разпространението на наркотици сред тинейджъри, които се събирали обичайно край бензиностанцията. С мълчание беше подминат и няколко пъти зададеният от репортер на „За истината“ въпрос

правилно ли са действали полицаите при спирането на автомобила на Пенев

което той нарече „тампониране“.

- Advertisement -

Според разпоредбите и вътрешните правила на МВР за преследване на автомобили и задържане на лица, този начин на действие е недопустим, тъй като подлага на риск живота не само на преследваните, а и на полицаите и на случайно попаднали на мястото граждани.


Това е в пълно противоречие с твърдението на Лазар Христов, че инцидентната полицейска акция е била с единствената цел да се предотвратят ПТП-та и възможни жертви.

Ако полицаите не бяха предприели преследване на бившия борец в тъмната част на деня, а бяха го задържали и разпитали спокойно на следващия ден, вероятно един човешки живот нямаше да бъде загубен. А „честта на полицейския пагон“ нямаше отново да бъде изложена на риск.

Подобна позиция изразиха в сутрешния блок на Би Ти Ви Емануил Йорданов – бивш министър на вътрешните работи, който е нает от дъщерите на починалия бивш борец за техен адвокат, Милен Иванов – бивш зам. ректор на Академията на МВР, и адвокат Людмил Рангелов.

Според източник на „За истината“, заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, извършена в Пловдив, е, че Пламен Пенев е починал от задушаване.

Това кореспондира с твърдението на МВР шефът, че Пенев е получил конвулсии, след като е бил изваден от автомобила и са му били поставени белезници. А смъртта е била регистрирана от пристигналия на място екип на Спешния център в Стара Загора.

Дали Пламен Пенев е страдал от психическо разстройство, Борислава – една от дъщерите му, отказа да потвърди пред „За истината“. Единственото което тя каза, бе, че нейният баща не е носил и не е вадил нож срещу никого.

По информация от източник на „За истината“ обаче починалият борец е имал проблеми с психичното си здраве и е бил пациент на психодиспансера в Стара Загора. Това е дълбоко личен проблем на семейството, който не бихме си позволили да коментираме, ако една подобна диагноза не обясняваше странното поведение и бягството на Пенев при първоначалният опит да бъде задържан от полицията. Днес пред „Нова телевизия“ другата дъщеря на бившия борец каза: „Баща ни е имал заболяване, към което са предписани лекарства и той ги е взимал“.

Ясно е, че сега започва дълъг процес на разследване и както в много подобни случаи досега ще продължи с години и най-вероятно без присъди, а може би и без дисциплинарни наказания. Но случаят с Пенев, както и този с Дебора Михайлова (пак в Стара Загора), показват, че

в системата на МВР и прокуратурата в града „има нещо гнило“ и дълбоко порочно.


Затова дъщерите на Пенев отказаха съдебно-медицинската експертиза на баща им да бъде направена в града. По същата причина и защитниците на Георги Георгиев, обвинен за нараняването на Михайлова, искат делото да се гледа в друг съдебен район, а оказа се, че и голяма част от съдиите в Районния съд вече са си направили отвод по това дело.

Със сигурност единствената причина не е само в липсващия отговор на въпросите как и кой ръководи тези институции, а това е особено важно. Става дума и за липса на интегритет сред техните служители. А този термин означава да следваш моралните си убеждения и да вършиш правилното и професионалното при всички обстоятелства, дори и никой да не те наблюдава.

Ако полицаите, участвали в операцията, завършила със смъртта на Пламен Пенев, имаха необходимите за длъжността професионални и морални качества, те не биха излели яростта си (както се вижда в случайно заснетото видео) върху един беззащитен и, оказа се, невъоръжен човек само затова, че не се е подчинил на заповедите да спре. При това, без да е извършил някакво друго престъпление, предполагащо подобно отношение.

Всъщност дали вече не навлизаме в един етап, в който хората вместо доверие, ще изпитват страх и ужас при вида на униформен полицай? И то не само в Стара Загора.


Интересно е и защо хиляди хора излязоха по улиците на града, когато стана публичен случаят с Дебора Михайлова, а вече трети ден, освен в социалните мрежи, нито един гражданин не е отишъл пред ОД на МВР с искане за обективно разследване и евентуални наказания за длъжностните лица, ако се докаже тяхната вина.

Един от възможните отговори на тези въпроси е, че обществото още не е излязло от дългия си коледно-новогодишен махмурлук или че вече нищо не може да го извади от перманентната му апатия, към която се прибавя и трайната му неприязън и недоверие към всички институции на държавността.

Венелина Попов, За истината

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече