И провалите са му „успехи“: Асенчо виртуоз да изкарва черното бяло

0

- Advertisement -

Трябва да му се признае на финансовия министър Асен Василев, че е виртуоз в представянето на лоши новини за добри. Затова се изисква най-малкото безпардонност. Василев не е първият финансов министър, който прави това, надали ще е и последният. Но никога не е приятно, когато от аудиторията се изисква да празнува и провалите като успехи. Освен, ако приемаме за успех факта, че не ни е застигнал прогнозираният от служебния кабинет Апокалипсис.

Какво всъщност ни казват числата за изпълнението на бюджет 2023 г. и защо не може да приемем за чиста монета голяма част от изтъкнатите в него постижения?

Голямо постижение ли е отчетеният дефицит от 2,2% от БВП?

Правителството се похвали, че финансовото министерство е свело дефицита на държавата до 2,2% при заложени в бюджета 3%. Това според премиера Николай Денков е доказателство, че трябва да се гледат реалните дела, а не да се живее в света на думите.

Всъщност дефицитът, който правителството обяви – 2,2%, е на начислена основа, т.е. отчита към коя дата съответните плащания са станали дължими. Това е методологията, която се прилага от ЕС и която ни е важна за еврозоната. На касова основа – какво реално е влизало и излизало от касата на държавата през 2023 г., дефицитът е 2,8% при планиран 3%. Това число фигурира в официалното прессъобщение на МФ, но не се цитира от премиера. Все пак и в двата случая се побираме в планираното, ако изначално се приема за добра новина трупането на дефицити. Василев е на мнение, че малък дефицит не вреди, на което обикновено му опонират с нарастващия размер на дълга. 

Различният подход при отчитане на дефицита не е без значение. МФ тази година положи усилия с разни трикове да увеличи разполагаемите пари в кеш, без да товари дефицита на начислена основа, който се отчита пред Брюксел. Така например от БЕХ авансово беше прибран дивидент за 2023 г. в размер на 800 млн. лв., който реално ще бъде дължим през 2024 г. Така на начислена основа тези пари не играят през 2023 г., когато обаче реално са харчени. 

На начислена основа за 2023 г. не играе и авансовото прехвърляне на 1,2 млрд. лв. уж спестени разходи към бъдещата програма за проекти на общините, но пък касово държавата тогава ще е облекчена. Така минус по една линия се покрива с врътки по друга. Всъщност и зад двете схеми стоят лоши новини – предварително източен дивидент от БЕХ и проблеми с капиталовата програма.

Има ли преизпълнение на приходите през 2023 г.?

Финансовото министерство се е похвалило, че по предварителни данни за 2023 г. приходите по консолидираната фискална програма възлизат на 67,1 млрд. лв. „Съпоставено с 2022 г. приходите по КФП нарастват с 2,3 млрд. лв., въпреки че второто плащане по ПВУ се отложи за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11,9% (5,6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 г.“, пишат от МФ.

- Advertisement -

Щеше да е хубаво освен с 2022 г., когато БВП е бил друг, ведомството да съпостави постъпилите приходи за 2023 г. с очакваните и залегнали в бюджета. Те не са преизпълнени – напротив, има неизпълнение. Планираните приходи за 2023 г. бяха 69,5 млрд. лв. и при събрани 67,1 млрд. лв. неизпълнението е в размер от 2,4 млрд. лв. Непостъпилото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост е в размер на 1,4 млрд. лв. Тоест имаме неизпълнение в останалата приходна част от 1 млрд. лв. Това се вижда и от прессъобщението на МФ, макар и замазано. В него се отчитат изпълнение от 99% на ДДФЛ и приходите от вноски, 99% от ДДС в страната, неизпълнение при ДДС от внос при „Митниците“ от 650 млн. лв. В момента няма как да се види детайлно къде точно какви неизпълнения са натрупани, защото информацията е предварителна и обобщена. И тук остава съмнителното успокоение, че неизпълнението не е по-голямо. Можем само да гадаем как са докарани дотук приходите – пак се заговори за задържане на ДДС. За поредна година станахме свидетели и на ударно харчене в последния месец на годината. Независимо от постоянните уверения на Асен Василев, че не одобрява тази практика, МФ под негово ръководстов е извършило същото. Финансистът Любомир Дацов се възмути, че в последния месец на годината са изхарчени 11 млрд. лв. и е реализиран дефицит в размер на 4,4 млрд. лв. 

Добра новина ли е неизпълнението на разходите?

На фона на по-малкото приходи не е изпълнена и разходната част, като така дефицитът все пак е вкаран под лимита от 3%. При 74 млрд. лв. планирани разходи МФ реално отчита 72,5 млрд. лв., т.е. неизпълнение на разходите в размер на 1,5 млрд. лв. Тази част от отчета е много кратка и изобщо не може да се разбере какво се е случило по отделните видове разходи. Изтъква се само, че капиталовите разходи и разходите за заплати са повече от 2022 г. Това, както бе отбелязано и по адрес на приходите, не носи никаква информация при нараснал БВП през 2023 г.

При всички случаи и тази година има неизпълнение на капиталовата програма на правителството, тоест парите за инвестиции в ново строителство и активи. Тази програма винаги е рекордна и никога не се изпълнява. Сега с икономисаното в разходите правителството прехвърля авансово 1,2 млрд. лв. от 2023 г. в 2024 г. за инвестиционната програма на общините. Както „Сега“ писа, за нея максималният ресурс се оказа 4,8 млрд. лв. до 2026 г. , а не 1 млрд. лв., както първоначално обясняваше кабинетът. Тук тепърва ще има финансови гимнастики в коя година точно ще се отчитат разходите, които предстоят да бъдат поети със споразумения с всяка община през тази година.

Какво се случва с еврофондовете?

Непостъпването на първото плащане по плана за възстановяване и устойчивост в рамките на бюджет 2023 се представя едва ли не като технически проблем, който ще бъде отстранен през 2024 г. Това обаче реално е несвършена навреме работа. България закъсня с подготовката и не получи транша навреме. Изобщо не е ясно дали ще получим пълен транш през пролетта на 2024 г. или частично плащане – в момента ЕК преглежда реформите, отчетени от България като завършени. Купищата промени в законодателството бяха приемани ударно и не е ясно какво точно е свършил законодателят. Лошото при плана за възстановяване и устойчивост е, че крайният срок по него е 2026 г., и то за реално изпълнение на проектите. С националното съфинансиране бюджетът по плана за възстановяване и устойчивост възлиза на 7,3 млрд. евро. Към края на ноември, 2023 г. по него са платени всичко на всичко 196,5 млн. евро. Това е много ниско ниво – изпълнение от 2,7%, което на свой ред вещае много голямо крайно неизпълнение, освен ако не се случи някое чудо.

По линия на стария програмен период не се очакват лоши новини, защото по оперативните програми бяха пренасочвани периодично рискови за неусвояване суми към различни извънредни разходи – ковид, бежанци от Украйна, компенсиране на разходите на малки и средни предприятия за електроенергия. Няма как да се разбере в момента какво е изпълнението по новите оперативни програми, които също тръгнаха бавно. 

С всички тези уговорки, а вероятно могат да бъдат направени много повече, е по-честно да се твърди, че България криво ляво се справи с бюджета, но доста криво, и доста ляво. На фона на многото едно наум не може да се твърди, че правителството е отбелязало огромен успех. Освен ако не броим за такъв замазването на проблемите.

Таня Петрова, Сега

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече