НС като „Личен състав“: Ротация и назначения

0

- Advertisement -

Ротацията на премиера и председателя на парламента, очакваното обновяване на кабинета, десетки отлагани назначения в регулаторите и продължаване на съдебната реформа след промените в Конституцията от края на 2023 г. – това ще са акцентите в започващата днес (11 януари) нова сесия на Народното събрание.

Заседанието трябва да бъде открито точно в 9 ч., но очертаващият се динамичен политически ден ще започне още по-рано. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че за 8.30 ч. е насрочена среща между него и лидерите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. По думите му те ще обсъждат евентуални смени на министри при ротацията на Николай Денков с Мария Габриел в началото на март, номинациите на парламента за двама нови съдии в Конституционния съд и предстоящите назначения в държавните регулатори.

Макар управляващите формации да декларират увереност, че ще намерят разбирателство за обновеното правителство, на назначенията в кабинета и в регулаторите се гледа като сигурен източник на напрежение между официалните участници във властта – ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“, и неформалния им, но неотме́нен партньор ДПС. Изостряне на отношенията не е изключено и вътре в коалицията на втората по численост парламентарна група, както показа желанието на Атанас Атанасов от ДСБ да заеме мястото на председател на Народното събрание вместо Никола Минчев от „Продължаваме промяната“.

В последните два месеца мнозинството даваше заявки, че към назначенията в регулаторите ще се пристъпи едва след като бъде окончателно договорено разпределението на целия пакет от позиции. По неофициална информация на „Дневник“ от източници и от ГЕРБ, и от „Продължаваме промяната – Демократична България“ обаче това може да се окаже нереалистично поради големия обем – над 80 позиции в 17 органа. Засега не е решено кога ще започне попълването на места, а въпросът е от ключово значение заради стратегическото предимство на този, който държи властта – Денков до март или Габриел след това. Заедно с кабинета, в който влизат 20 души и единственото име пред скоби е на Мария Габриел, местата за обсъждане достигат 100.

Извън споровете за назначения, работата на Народното събрание не изглежда да изобилства от ключови закони, доколкото промените в Конституцията бяха гласувани в края на 2023 г., а повечето текстове за целите на европейския План за възстановяване и устойчивост също преминаха през пленарната зала.

Регулаторите и различните мнозинства

Преди да излязат във ваканция, ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС приеха промени в Конституцията, една от които засяга регулаторите. Беше създаде нова разпоредба, според която изборът в някои от регулаторите може да става с мнозинство от 160 народни представители, ако това е изрично посочено в закон.

Новото изискване със сигурност ще важи за избора на председателя и членовете на променената през септември антикорупционна комисия. За кои органи ще е необходимо такова мнозинство управляващите тепърва ще се договарят, сочат неофициални разговори на „Дневник“ с представители на двете най-големи парламентарни групи.

Мнозинство от поне 160 народни представители означава, че ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС трябва да гласуват заедно, т.е. ще зависят една от друга за кадровите решения. Другият вариант е някоя от групите да търси алтернативни мнозинства. А срещу това (особено що се отнася до „Възраждане“) се обявяват и трите формации.

- Advertisement -

Спешните и важни назначения

Мандатите на повечето от подлежащите на избиране позиции надвишават срока на работа на парламента, поради което резултатите от кадруването не само ще определят функционирането на държавната машина за години напред, но ще имат отношение и към влиянието на участниците в управлението в бъдеще.

Заради това в мнозинството смятат, че решенията ще са „с много голям залог и голямо напрежение“. Неофициални оценки на източници от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ определят като първостепенно излъчването на членове на:

  • Висшия съдебен съвет – петима; Висшия прокурорски съвет – шестима
  • Инспектората към Висшия съдебен съвет – главен инспектор и десетима инспектори
  • Комисията за защита на конкуренцията – председател, зам.-председател и петима членове
  • Комисията за енергийно и водно регулиране – председател
  • Комисията за финансов надзор – председател
  • Националната здравноосигурителна каса – управител и подуправител.

Най-спешната задача е ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС да намерят разбирателство за двамата съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Срокът за кандидатури изтича в 18 ч. на 11 януари. Като номинация на ГЕРБ най-често се споменава името на председателя на парламентарната група Десислава Атанасова, а „Продължаваме промяната – Демократична България“ обяви, че издига съдия Борислав Белазелков.

Шенген, еврозоната и планът за устойчивост

От приетите промени в Конституцията, които бяха обвързани с приемането на България в Шенген по въздух и вода, следват промени в редица текстове в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Мнозинството определи срок от шест месеца за нов ЗСВ, а неофициално източници от управляващите формации коментират, че целта е проектът да е готов най-късно през април, за да има достатъчно време да премине през парламентарните процедури по обсъждания и гласувания в комисии и пленарната зала.

Депутати коментираха пред „Дневник“, че в по-бърз порядък ще минат приетия от Министерския съвет в последните дни на 2023 г. изцяло нов закон за Българската народна банка (БНБ), който е важен за присъединяването на България към еврозоната.

Акцент остават и проектозаконите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който България може да получи над 1.4 млрд. лв. от Европейската комисия. Седем месеца след началото на кабинета „Денков – Габриел“ от списъка с нужните 13 законопроекта остана един – Законът за несъстоятелност на физическите лица, популярен като закон за личния фалит. Той беше приет на първо четене през юни и оттогава чака да влезе отново за обсъждане. Според източници на „Дневник“ от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ причината за това не е липсата на политическо разбирателство, а обсъждания на експертно ниво, които вървят от лятото насам.

Оценката на политическите сили е, че предварително подготвеният от служебното правителство законопроект има недостатъци, като сред тях са: твърде нисък праг за обявяване на длъжник за неплатежоспособен; липса на яснота как да се подходи при обезпечени вземания и как те се отнасят към давността на дълговете за физически лица.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече