- Advertisement -
Бойко Рашков – депутат от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) и бивш министър на вътрешните работи беше гост преди дни в предаването (О)позиция на „Сега“. Той коментира номинирането на Десислава Атанасова, председател на парламентарната група на ГЕРБ за конституционен съдия, като намекна, че ще гласува против кандидатурата ѝ. Другите теми, по които говори, бяха: имаше ли доказателства срещу Бойко Борисов по делата, които бяха прекратени; защо е против промените в Конституцията по отношение на прокуратурата, каква е причината полицейското насилие да остане безнаказано; обмисля ли да напусне групата на ПП-ДБ в парламента.
Цялото интервю можете да гледате във видео файла в края на текста.
Вероятно някои могат да нарекат номинацията на Атанасова за конституционен съдия компромис. Животът е пълен с компромиси, но има компромиси и компромиси. Има компромиси, които не могат да се направят. Когато има опасност да предизвикаш качествени промени, които биха били вредни за обществото, такива компромиси не могат да се правят.
Аз изразявам личното си мнение, тъй като парламентарната ни група вече е гласувала за номинацията на Атанасова. Тя е на практика ръководител на парламентарна група и политик от доста време. Концентрацията на политици в Конституционният съд (КС) е компромис, който не трябва да се прави. Защото това би довело до политизиране на един орган, който трябва да бди над поведението на законотворците. Когато изпращаме там действащи полицити, със същия успех можем да изпратим там и Борисов, например.
Не знам защо смятате, че г-жа Атанасова има юридически стаж. Тя е завършила право в УНСС, където съм хабилитиран преподавател от 30 години. Преминала е през проверките на изпитите при нас. Ние не сме много доволни от нейното представяне като студент, така да се изразя. Струва ми се, че тя е учила задочно.
Подготовката ѝ, за голямо съжаление, не е на нужното ниво. Това проличава, като се наблюдава работата ѝ в парламентарните комисии.
Но очевидно управляващите политици се стараят да политизират всеки един орган. Тоест да проникнат във всеки един държавен орган, което е много опасно.
Атанасова преди време беше наречена „тежка артилерия“ от ръководството на ГЕРБ, когато зае длъжността министър на здравеопазването. Не видяхме дори „артилерия“, която да се справи със сериозните проблеми в здравеопазването. Дори не е „лека артилерия“. Ако така ще се представи в Консититуционния съд, ние само ще запълним един свободен мандат, без да можем да очакваме дейност от нейна страна, която да отговаря на потребностите на обществото.
Аз дори може и да не гласувам „въздържал се“, защото това все пак е някакво отношение. Далече съм от договорките между ръковоствата в „тройката“ и стоя встрани, защото има неща, които не мога да приема. Доста са проблемите, които аз виждам.
Първо, галопиращо лошото законодателство, което е изключително лош атестат за Народното събрание. В закона за антикорупционната комисия имаше допуснати не само дразнещи неточности, но и противоречия и чисто юридически недоразумения. Тези, които са го писали от ГЕРБ, трябва да се върнат в курсовете по право.
Парламентът бави назначенията си в десетки контролни органи, които би трябвало да са политически независими, но се чака да приключи политическото тържище, на което ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС се договарят как ще проникнат отделните партии в регулаторните независими органи.
Отблъскващо е, че назначенията са започнали от Конституционния съд. Това галопиране на номинации и избор показва безпокойство, че проектът, който вече е част от Конституцията, може да бъде отменен от КС заради противоречия с основни положения в основния закон. Затова се изпращат такива като Десислава Атанасова, за да могат да гласуват против обявяването на промените в Конституцията за противоконституционни.
От моя гледна точка промените в Конституцията са много зле. По отношение на прокуратурата върнахме положението от времето на Тодор Живков. Имаме изземване на прокуратурата от политическата власт. И твърдението, че така ще имаме по-адекватна съдебна система, е демагогия.
- Advertisement -
Делото („Барселонагейт“ – бел ред.), което беше изпратено от главния прокурор в парламента с искане за снемане на имунитета на Бойко Борисов, илюстрира това, което ще става в бъдеще в прокуратурата, благодарение на промените в Конституцията. Тоест ще се избира политически удобен главен прокурор, който няма да прави такива искания, защото иначе „ще му натиснат бутона enter“.
Делото го четох. Народното събрание се самопостави над Конституцията и над закона – главният прокурор е направил искане за снемане на имунитет, но този въпрос не се внесе за разглеждане в пленарната зала. Той се забави необичайно дълго време.
Имаше доказателства, безспорни доказателства за финансиране на дейността на къщата в Барселона от няколко фирми – изброих 5, които всеки месец отделят по 40-50 хиляди евро издръжка.
И ред други още факти във връзка с купуването на тази къща. Показанията от разпитите са много лаконични, от тях трудно може да се извлече нещо, но е очевадно, че по това дело не е осъществявано реално разследване. Дали е стояло в чекмеджето на Гешев, дали е стояло в бюрото на неговия съученик Христов от Софийската градска прокуратура, на който му е било възложено делото… Те го извадиха, когато столът на Гешев започна да се нагрява, и се вижда как в последния месец са вършени действия по разследването, но това време не стигна за внасяне на обвинителен акт, което не можеше да стане и защото парламентът не се произнесе.
Прокуратурата се адаптира към още неприетите промени в Конституцията: тя се сниши, спря да прави изявления, вече го няма това самочувствие в прокуратурата. Прокуратурата вече е различна – тя очаква да започнат да я командват.
По делото, за което Борисов беше арестуван – това производство беше изискано много бързо от прокуратурата и то повече не се върна в органите за разследване в МВР. След като прокуратурата не позволява да се проведе реално разследване, на какво основание се твърди, че по делото няма доказателства? Докато беше в МВР, до момента на арестуването на Борисов, нямаше доказателства в същинския смисъл на думата,
имаше данни, информация от различни източници, които позволяваха при още едно допълнително условие да се постави началото на процес от самия орган за разследване.
Ние нямахме никакво доверие, че прокуратурата, получавайки тези предварителни материали, сама ще вземе решение да постави началото на наказателния процес. И когато вече нямаше как да се излезе от ситуацията, производството беше образувано в хипотеза на неотложност, която също се критикува, но все пак има висящ процес. Точно в този момент прокуратурата на Гешев иззе материалите и те изчезнаха, разследване не е провеждано. И аз не знам да е осъществено разследване, както трябва да бъде.
Знаем и за материалите за магистрала „Хемус“ – там имаше задържани лица и ето толкова години по-късно това дело не може да напусне прокуратурата. Сменят прокурори, за дае затормозят внасянето му в съда. Както 7-8 месеца не можеха да преведат изпратената информация от испанската полиция – 15-20 страници, написани на английски език.
За полицейското насилие – за побоя под колоните на Министерския съвет през 2020 г. никой не си беше мръднал пръста, защото главният прокурор с министър-председателя бяха така да се каже на острието на протеста. И търсенето на отговорност от полицейските началници щеше да доведе до още по-силна аргументация, че те трябва да си отидат.
Сега не виждам кой знае каква промяна в конюнктурата и в положението на прокуратурата. Тя се е снишила, сега ще иска да спечели доверието на триумвирата, за да може да има за главен прокурор този, който в момента изпълнява функцията.
Не ме притеснява, че мнението ми не съответства на нечия политическа линия. Ако някой смята, че като народен представител не отговарям на някакви политически идеи, да предприеме необходимите мерки.
