И евроизборите са им важни, но първо – ротацията и властта

0

- Advertisement -

До изборите за Европейски парламент в началото на юни остават по-малко от пет месеца. В много от държавите от съюза политическите формации вече загряват за вота, в който 400 млн. избиратели ще определят 720 депутати в най-многобройния парламент в света. В България засега вотът изглежда далечен – тепърва започват да се обсъждат основни въпроси, които ще определят стратегиите на партиите и коалициите с шансове за успешно участие.

Политиците гледат на евроизборите като на шанс за външна, но и вътрешна легитимация. Представители на основните партии дори не изключват ако предпочитанията покажат значителна промяна в сравнение последните национални избори, това да се отрази на управлението на страната.

Кампанията ще мине в трудна вътрешнополитическа обстановка – докато управляващото мнозинство на ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС води сложни преговори за назначения в държавните регулатори и за размествания в изпълнителната власт покрай ротацията на премиерите.

Утежняващ фактор ще е очакваната ниска избирателна активност, която може да повлияе значително на резултатите. По традиция евровотът регистрира най-слаб интерес, а този идва и след уморителна поредица от предсрочни избори.

След изборите Европейският парламент ще увеличи състава си с 15 депутати, за да отрази промяната в демографската картина в Европа. Представителите от България ще останат 17 души. Още няма определена дата за гласуването в България, ако се спази традицията да се гласува в неделя, вероятно ще е на 9 юни.

За всеки от водещите политически представители позиционирането за Европарламента ще важно, макар и с различна цел. ГЕРБ ще цели да се утвърди и докаже пред европейското си семейство след падането от власт и разследванията срещу Бойко Борисов. „Продължаваме промяната“, която ще участва за първи път на евроизбори, и партньорите ѝ във властта „Демократична България“ се надяват да покажат добра форма и да завършат с добри позиции в Страсбург. „Възраждане“, също нова на този терен, ще пробва да обърне електоралната тенденция след неуспеха на местните избори. ДПС е пред изпитание след санкциите за корупция по глобалния закон „Магнитски“ срещу кандидата ѝ за нов лидер Делян Пеевски. БСП, която все по-често заема консервативни позиции, ще търси пътя си след критиките от партньорите си в Партията на европейските социалисти.

Заедно или поотделно в коалицията

Първият въпрос пред „Продължаваме промяната – Демократична България“ се очертава да е дали да се явят заедно, както на парламентарните и местните избори, или поотделно. Източници от двете формации посочват като плюс на съвместно явяване, че партньорите делят сходни избиратели и евентуално разсейване на вота би влошило резултатите им. Коалицията очаква – при запазване на представянето от последните национални избори – да има 4-5 места в Европарламента. Като минус се изтъква, че общи листи означават по-голяма тежест в битката на гласовете с преференции, където „Демократична България“ има по-голям опит.

Според Изборния кодекс пренареждането на листи в евроизборите е по-лесно, отколкото на вътрешните по две причини:

  • прагът за задействане на преференцията е по-нисък – достатъчно е кандидатите да са получили не 7%, а 5% от гласовете за листата.
  • ако избирател не е отбелязал преференция, тя не се брои автоматично за водача на листата и това увеличава шансовете за разместване.

Избирателите на „Демократична България“ са много активни при използване на преференциите, с което поднесоха неприятни изненади на партньорите си на последните два вота.

Казус за единните листи има и вътре в „Демократична България“, която е коалиция от три формации. Там въпросът е

дали след смяната на ръководството си през ноември „Зелено движение“ ще остане с партньорите си от „Да, България“ и ДСБ за евровота.

Източници на „Дневник“ от партията заявиха неофициално, че темата още е в етап на обсъждане. На евентуално самостоятелно явяване се гледало като възможност да се постави акцент върху зелените политики. Новото ръководство, начело с Даниела Божинова и Тома Белев, вече показа, че не одобрява реализирането им на национално ниво и свали доверието си от министъра на околната среда Юлиан Попов.

Недостатък на идеята били недостатъчната популярност на партията и необходимостта от повече средства за предизборна кампания.

В Европа – в различни групи

Различното самоопределяне на „Демократична България“ (като формация в център-дясно) и на „Продължаваме промяната“ (като либерална партия) води до различното им позициониране на европейско ниво.

Дори да се явят с обща листа, представителите им в Европейския парламент биха се присъединили към различни групи в него.

Партията на Кирил Петков и Асен Василев не е член на нито едно европейско семейство, макар съпредседателите ѝ да са давали индикации да се ориентират към Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), където е ДПС. Сайтът на „Обнови Европа“, групата на либералите в Европейския парламент, и сега посочва премиера Николай Денков („Продължаваме промяната“) като неин представител в Европейския съвет.

От формациите в „Демократична България“ ДСБ е част от Европейската народна партия (ЕНП), заедно с ГЕРБ; „Зелено движение“ принадлежи към Европейската зелена партия; а „Да, България“ няма политическо семейство. Наскоро лидерът на най-голямата формация Христо Иванов обяви намерение за нейното „одесняване“. Това, според източници от партията, прави необходимо до евроизборите да се вземе решение дали да не предприеме стъпки за присъединяване към ЕНП.

- Advertisement -

Листите: още е рано, но все пак…

Според източници в „Продължаваме промяната“ и в „Демократична България“ още е рано за обсъждане на конкретни имена за бъдещите листи, но желаещи не липсват. Единственият представител на „Демократична България“ в Европейския парламент Радан Кънев от ДСБ наскоро заяви в интервю за Би Ти Ви, че не мисли, че неговият „интерес да участва на тези избори подлежи на съмнение“. Дясната формация засега твърди, че не смята да изпраща депутати от националния парламент в европейския. Съпредседателят на формацията Христо Иванов наскоро отрече да има амбиции за такъв пост в интервю за „Офнюз“.

Противоположна се очертава ситуацията в „Продължаваме промяната“, която разчита Народното събрание да е дало известна популярност на партията, която се явява на избори едва от края на 2021 г. Най-често споменаваните неофициално имена за желаещи да станат евродепутати са тези на Даниел Лорер, Калина Константинова, Деница Симеонова, Настимир Ананиев.

Покрай интригата с ротацията на председателя на парламента сред потенциалните кандидати беше посочен и Никола Минчев, на когото социологическо проучване за вътрешнопартийна употреба давало голяма преднина. Премиерът Николай Денков дори го посочи за възможен водач на листата.

Първо ротацията и партийните проблеми

Двете политически сили, които участват в управляващото мнозинство – ГЕРБ и ДПС, засега подчертават, че е твърде рано за подготовка за европейския вот, изтъквайки като причина други приоритети – предстоящата ротация през март и вътрешнопартийни въпроси.

От ГЕРБ, чиито представители са в групата на ЕНП, посочват, че преди да се отвори темата кои да са кандидатите за евродепутати, трябва да минат поне част от назначенията в регулаторите, както и обновяването на Министерския съвет. Тогава ще се прецени с какъв ресурс разполага партията, обясни източник на „Дневник“ от ГЕРБ. Според него не е изключено депутати с амбиции и за Европейския парламент, да получат държавни постове или министерски кресла.

В ДПС пък коментират, че преимущество към момента има темата за смяната на партийното ръководство след оттеглянето на досегашния лидер Мустафа Карадайъ. Председателят на парламентарната група Делян Пеевски, който сега е предложен да оглави движението в съпредседателство с Джевдет Чакъров, бе кандидат за евродепутат и през 2014 г., и през 2019 г. , но и двата пъти се отказа от мястото в Страсбург. Първият път имаше информации, че АЛДЕ, към който ДПС принадлежи, е реагирала срещу кандидатурата му.

Ако на националната конференция в края на февруари Пеевски бъде избран за съпредседател на ДПС, източници в движението допускат той да се откаже от участие в евровота.

От дясно по-дясно

„Възраждане“ вече неофициално влезе в кампания, използвайки всеки повод и тема за мобилизиране на електората си. Представители на партията коментираха пред „Дневник“, че отдавна се подготвят за евровота, а основната им цел ще бъде предоговарянето на условията за членството на България в съюза.

Проруската формацията вече е набелязала къде иска да се позиционира – през последната година и половина ръководството провежда срещи с членове на петата по големина фракция в Европарламента – крайнодясната „Идентичност и демокрация“. През декември лидерът Костадин Костадинов участва на обща среща на председателите на партиите, членуващи в нея, по покана на вицепремиера на Италия Матео Салвини. Източници от партията казаха пред „Дневник“, че разговори предстоят скоро и в България.

Досега България не е имала представители в крайнодясната фракция. Настоящите евродепутати от ВМРО Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков членуват в по-умерената група на „Европейските консерватори и реформисти“.

Пренареждане вляво

В края на 2023 г. председателят на БСП Корнелия Нинова си постави за цел формирането на „ляво-центристко-патриотичен фронт“, включващ партии като ВМРО, „Свобода“, „Български възход“ и др.

Според източници на „Дневник“ в левицата не е изключено тъкмо на евроизборите да се тества подкрепата за такова широко формирование. По неофициална информация засега не се обсъжда подялба на места в листата, а се търсят политически обединяващи теми, като така по-малко популярните патриотични формации получават възможност БСП да лансира важни за тях теми.

БСП е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС), но според неотдавнашна публикация на брюкселското издание Euroactiv ПЕС „е готова да предприеме всички необходими мерки срещу своя член“ заради намерението да се комбинира с проруски националистически формации. Още тогава Нинова отрече в разговорите да са включени такива формации, като даде за пример „Възраждане“ и „Атака“.

По всичко личи, че БСП ще обнови основно листата си за Европейския парламент, тъй като почти всичките ѝ евродепутати вече са отявлени критици на Нинова.

Източници на „Дневник“ прогнозираха, че вероятно само Цветелина Пенкова да получи шанс да нов мандат. Ако останалите искат да се кандидатират, ще трябва да го направят от името на друга партия или на инициативен комитет.

Третата формация, която ще се яви за първи път на евроизбори – „Има такъв народ“, ще тества дали увеличава електоралната си подкрепа с постоянните атаки към управляващите. Според източници оттам партията планира самостоятелна листа, но имената още не са решени.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече