Бг сглобката по-токсична и вредна от испанската и германската

0

- Advertisement -

Месец и половина преди ротацията в правителството един от най-коментираните въпроси е струваше ли си т.нар. сглобка между „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и ГЕРБ, подкрепяна от ДПС. Иво Инджов защитава тезата, че макар и в други държави в ЕС да са създадени компромисни коалиции, в българския вариант сглобката не може да бъде оправдана.

На пръв поглед задачата на премиера акад. Николай Денков да води правителството на т.нар. сглобка е фасулска работа в сравнение с изпитанията, на които са подложени правителствените шефове в Испания и Германия. Те също си имат повече или по-малко нестандартни управления.

Да вземем например сглобката в Испания, макар че там все още не са измислили понятие, достойно да конкурира формулата за прегръдката между „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ. Страната, която положи сериозни усилия за пълноправно членство на България в Шенген в качеството си на ротационен председател на ЕС, се управлява от правителство на две левици с премиер социалиста Педро Санчес. Оцеляването му обаче зависи от подкрепата в парламента на три регионални партии, най-вече от десните каталунски сепаратисти – партията „Жунтс“. Премиерът и лидер на социалистите беше принуден да обещае закон за амнистия на поборниците на каталунската независимост, много от които се намират в затвора след провала отцепването на Каталуния от Испания през 2017 г. След Нова година пък, във връзка с гласуването на пакет от аникризисни мерки, Санчес обеща нови правомощия на регионалното правителство в Барселона в сферата на политиката относно мигрантите.

Консервативната и крайнодясната опозиция, разбира се, тръби, че Санчес продава честта на нацията, като се оставя да бъде рекетиран заради тези седем гласа. Лидерът на народната партия Нунес Фейхо обяви свикването на голяма демонстрация в Мадрид на 28 януари.

Поддръжниците на Санчес защитават болезнените отстъпки пред сепаатристите с необходимостта да продължи съществуването на едно прогресивно правителство в момент, когато десните популисти са във възход в цяла Европа, а консерваторите се нагаждат към техните политики и дискурс.

Изтъква се и необходимостта от нови реформи в полза на хората на труда, за укрепване на правата на човека и основана на солидарност политика на ЕС. Всичко това – в условията на войни във и около Европа и драстичните промени на климата.

Своеобразна сглобка има и в Германия, където управлява коалиция „Светофар“. В нея влизат социалдемократите (чийто патент е червеният цвят), либералите (жълтото е запазената им марка) и зелените. Въпреки че в много области тези партии имат взаимоизключващи се възгледи, в Берлин все пак има класическа коалиция, скрепена с договор от 144 страници.

Тези дни британският „Таймс“ написа, че „страната е изправена пред безредици, икономически трудности и намираща се във възход твърда десница“. „Настроението е мрачно – и има тревожни сравнения с годините на Ваймар.“ Дори краткосрочните прогнози за бъдещето на „светофара“ не са розови. На избори той би взел едва 31%, колкото и опозиционният ХДС/ХСС. Втора е устремилата се към десния екстремизъм „Алтернативна за Германия“ – 23%. Тя вече е водеща политическа сила в източните провинции. На този фон вътрешнокоалиционните конфликти са всекидневие. За задържане или вдигане на т.нар. дългова спирачка, за удължаване на живота на АЕЦ или ускоряване на „зеления“ курс, за ограничаване или не на скоростта по аутобаните. И т.н., и т.н.

Защо все пак управленски конструкции тип „сглобки“ се превръщат от изключение в правило в европейските демокрации?

Макар че избирателната активност на последните парламентарни избори в трите страни е много различна – 77%, съответно 70% в Германия и Испания, и само 41% в България, в тях се открояват

общи слабости на парламентарните демокрации, които тикат политиците към коалиции тип сглобки.

Двете водещи политически сили в Германия през 2021 г. взеха 26% (СДП), съответно 24% (ХДС/ХСС), в Испания – 33% (НП) и 32% (ИСРП), а в България – 27% (ГЕРБ) и 25% (ПП-ДБ). От тези резултати е видно, че в нито една от трите страни няма партия хегемон. Слабостта на някога големи партии като консерваторите и социалдемократите, респективно социалистите в Германия и Испания, но също така и на последната партия на прехода в България – ГЕРБ, и „новото НДСВ“ в лицето на ПП-ДБ е резултат от няколко водещи фактора.

1. Намаляване на идеологическите противоречия между дясноцентристките и лявоцентристките партии в годините на неолибералния бум, включително в политиката.

2. Все по-напреднал процес на диференциране на постмодерните общества на отделни слоеве, групи и субкултури, които от доста време насам вече не се асоциират твърдо и дълготрайно с дадена партия.

3. В условията на постдемокрация значението на националните правителства, излъчвани от парламентите, рязко намаля за сметка на глобални, често неконтролируеми актьори. В такава среда гласоподавателят сменя все по-често партиите, експериментира или не счита за необходимо да изпълни гражданския си дълг пред избирателните урни. Резултатът – отслабени партии, парцелирани парламенти, хилави правителства.

Тогава оправдават ли европейските сравнения необходимостта от съществуване на българската сглобка? На пръв поглед – да, но при по-критичен анализ – не. „Некоалицията“ беше създадена по две причини – математически и политически. Серия социологически проучвания сочат, че при нови избори картината в парламента няма да е много по-различна.

- Advertisement -

Водещ за легитимацията на сглобката обаче е външнополитическият фактор – опасността България да кривне от евроатлантическия курс на фона на руската агресия срещу Украйна. Тази заплаха просветна по време на последните две служебни правителства на президента Румен Радев, експлоатиращ доста фриволно конституционните си правомощия в периода май 2021 – юни 2023 г., в някакъв вариант на полупрезидентски режим. На това поле трябва да бъдат добавени и стремежът на България за членство в Шенген и за приемане в еврозоната. Същевременно

поне в началото изглеждаше, че „добрите сили“, а не ГЕРБ и ДПС, ще имат тежката дума в политиките за борба с корупцията и правосъдната реформа.

От гледна точка на политическия реализъм сглобката може и да е оправдана, както ни убеждават повечето привърженици на ПП-ДБ. Ето, ГЕРБ и ДСБ – част от ДБ, са в ЕНП, а и „Да, България“ може да влезе в тази еврофракция. ПП като нищо ще се озове при ДПС в либралния алианс. Ако най-сетне малката коалиция и ГЕРБ сключат и коалиционно споразумение, ако пък и по някакъв начин се „регламентира“ ролята на ДПС в новата тройна коалиция, тя ще добие наистина един по европейски вид. Въпреки че освен препотвърждаване на подкрепата за Украйна, някои компоненти от конституционните промени и приемането на бюджета за 2024 г. сглобката няма много поводи за гордост. Замислени за добро, конституционните промени могат да направят прокуратурата вече открито зависима от политиците. Не ясно дали и т.г. България няма да се размине с пълноправното членство в Шенген и с влизане в Еврозоната от 1 януари 2025 г.

Борбата с корупцията пък, въпреки че през есента беше променен законът, си остава на кота нула.

На ниво ценности и политически морал сглобката не може и не трябва да бъде оправдавана. „Некоалицията“ събра не само ярки политически противници, каквито има в управлението на Германия и Испания – в България станахме свидетели на „сделка с дявола“, на прегръдка с довчерашните политически врагове. Именно врагове, а не противници, ако се вярва на терминологията на лидерите на ДБ и ПП.

Ето няколко цитата за опресняване на паметта:

„Христо Иванов: Борисов е най-добрият сводник в бардака на властта“ („Сега“, 8 май 2021), „Кирил Петков: Борисов трябва да се пенсионира, а след съдебна реформа – да влезе в затвора“ („Дневник“, 10 август 2022), „Кирил Петков: Пеевски не е попаднал случайно в списъка „Магнитски“ („Дневник“, 11 февруари 2022). „Христо Иванов: „Босът на този отровен кръг е Пеевски“ (в интервю за „Дойче веле“, 6 юли 2020 г.).

В интервюто си за „Дойче веле“, дадено в навечерието на антиправителствените протести, Иванов казва: „В България тече чистка, като целта е подготовката на едно бъдещо управление, в което Пеевски и ДПС да имат по-видима роля, а Борисов да стане още по-зависим…“

Три години по-късно на власт са реформаторските партии, прегърнали се с ГЕРБ на Борисов и подкрепяни от ДПС на Пеевски. И да, Борисов е зависим – от страх да не попадне и той в списъка „Магнитски“, подобно на Пеевски. Може би затова беше почистен от прокуратурата, която с бърз замах прекрати делата срещу него.

Пералнята с изпирането на публичния му образ се върти на пълни обороти заради коалиционерската му роля. Подкрепата на ДПС за конституционните промени, а вече и за всяко решение на ПП-ДБ и ГЕРБ, върши аналогична работа при Пеевски, който ще разшири влиянието си в държавата, след като бъде избран за съпредседател на ДПС. Дори наблюдаваме нещо като съревнование между него и Борисов – политици, улеснявали в миналото курса на Кремъл в региона, се съревновават кой е по-голям евроатлантик.

На целия този фон Петков и Борисов, които се съдеха взаимно за клевета, си простиха и прекратиха делата един срещу друг („Има грешка, има и прошка“, както казва по друг „сглобкаджийски“ повод Атанас Атанасов). А ПП вече си има свой „Апартаментгейт“. При него може и да не изскочи закононарушение, но и за най-заблудените стана ясно, че продължава порочната практика да се правят изгодни сделки от хора на власт с фирми, облагодетелствани от държавата.

Тези дни номинираната от лидерите на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ герберка Десислава Атанасова пък беше избрана скандално от новата тройна коалиция за конституционен съдия. Същата Атанасова, за която Христо Иванов пише през октомври 2020 г. във фейсбук:

„Деси Атанасова и прочее калинки са готови да ни превърнат от прокурорска република в прокурорска монархия, за да обслужат тежките зависимости на Борисов. Тези хора са истински опасни!“

Във връзка с гласуването на Атанасова и на другия кандидат за конституционен съдия, адвокат Михаил Екимджиев казва пред БНР, че този подход – избор без обсъждане и без други номинации, показва емблематично „как ще бъдат излъчени членовете на Висшия съдебен съвет и на регулаторите“, той е индикатор за „прегръщане“ и в Столичния общински съвет.

„Вече е минала границата на съпротивата и властта ги опиянява. Много им се услажда тази ефективност на взаимното добруване, при която са приемливи методите на Бойко Борисов и на Делян Пеевски“, подчертава Екимджиев.

След този неистов стремеж към „добруване“ във властта – иди, че протестирай както през 2020 г. или търси колкото искаш алтернатива в избирателната секция…

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече