Постът на Кошлуков в БНТ – пожизнен като в Светия синод

0

- Advertisement -

Откриха формулата как мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да станат пожизнени като в Светия синод, въпреки че Законът за радиото и телевизията казва те да са 3-годишни. За целта е необходимо регулаторът, който избира шефовете на двете обществени медии, да е силно политически зависим и мнозинството от членовете в него да не са в състояние да преценят до какво може да доведат действията им. Второ, нужен е участник в директорския конкурс, който ще обслужи интересите на човека, който трябва да бъде сменен, и с цената на всичко ще пречи това да се случи. И трето, нужни са депутати, които ежедневно ще наблюдават абсурдната ситуация, но ще се правят, че не я виждат. 

Формулата за вечния мандат бе изобретена

около провеждането на последния конкурс за генерален директор на БНТ, който Съветът за електронни медии (СЕМ) не успя да приключи с избор през вече далечната 2022 г. Най-голяма изгода от това има действащият шеф на телевизията Емил Кошлуков. Той продължава да управлява вече близо 2 г. след изтичането на мандата си и никой не може да каже докога това ще продължи.

Както „Сега“ писа, ключова роля в превръщането на Кошлуков в пожизнен генерален директор има спортният журналист Сашо Йовков. Той бе конкурент на Кошлуков в състезанието преди 2 г., а впоследствие се превърна в основната причина началникът на „Сан Стефано“ 29 да не става от шефския стол. Това се случва чрез постоянно шиканиране на съдебния процес, който се води за резултатите от конкурса за БНТ. Важен детайл в целия казус е, че след като Кошлуков остана в БНТ, той назначи Йовков за консултант на БНТ3, макар че през 2020 г. Управителният съвет на БНТ, начело с Кошлуков, освободи волейболния коментатор от позицията му на шеф на спортната редакция на телевизията.

Завръщайки се на „Сан Стефано“ 29, консултантът няколко пъти стопира директорското дело. При старта на първа инстанция Йовков уведоми съдията, че желае отлагане, тъй като е болен, а иска да присъства. Впоследствие нито веднъж не се яви лично в Административен съд-София област (АССО). За сметка на това отложи няколко заседания с искания за уточняване на различни детайли. Преди дни пак с болничен лист Йовков блокира тръгването и на втора инстанция във Върховния административен съд (ВАС). Тъй като заседанията там са по-нарядко в сравнение с АССО, следващият опит за начало на делото във ВАС вероятно ще е чак след месеци.  

СЕМ също има изключителна заслуга

за намирането на формулата на вечните шефски мандати. На практика целият порочен цикъл в БНТ се завъртя заради действията на част от членовете на медийния регулатор. Както „Сега“ писа, през юни 2022 г. надзорниците не избраха нито един от кандидатите за нов шеф на БНТ. Ако някой е забравил, горе-долу по това време президентът Румен Радев вече бе в конфликт с бившите си служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Вотът в СЕМ за директорското място в националната телевизия изглеждаше като огледало на този конфликт.

Хората в регулатора от квотата на Радев – бившият шеф на СЕМ Соня Момчилова и бившият репортер от Би Ти Ви Габриела Наплатанова, не харесаха нито едно от предложенията, направени от колегите им Пролет Велкова и Симона Велева, избрани от Народното събрание с номинация на ПП/ДБ. Особено странни бяха аргументите на Наплатанова, която призна, че харесва концепцията на бившия си шеф в Би Ти Ви Венелин Петков, допълни, че го познава от 22 години и че за тези години той се е показал като принципен човек, който може да свърши работа в БНТ. Но отказа да участва във вота за него, за да нямало спекулации, че изборът й е субективен и емоционален. Не стана ясно кой и защо ще я обвини в подобно нещо, след като член на СЕМ нейно задължение е да избере най-добрия кандидат за директор на БНТ. 

- Advertisement -

Всички тези абсурди доведоха дотам

никой от конкурентите на Кошлуков да не събере достатъчно гласове

и той да се задържи на власт, макар всички в СЕМ (без избраната с гласовете на ГЕРБ и ДПС Галина Георгиева, която даде вота си за Кошлуков) да казваха, че е неподходящ за директор. Част от членовете на съвета очевидно си въобразяваха, че държат положението под контрол, тъй като след проваления конкурс Момчилова обяви, че до дни ще обяви нов. После обаче дойде съдебното дело и вече почти 2 г. всички в СЕМ гледат с пръст в устата. Ръководителите на съвета вече дори не идват на съдебните заседания, а се явяват само юристите, които стоят пред вратите и питат дали ще има пледоарии или предстои поредното отлагане. Членовете на СЕМ в момента изглеждат като футболисти на „Боруна“ (Царева ливада), които наблюдават как играчите на „Реал“ (Мадрид) си разиграват топката и не им дават да я пипнат. Тя е в ръцете на волейболния спец Йовков, от когото зависи още колко дълго Кошлуков ще стои начело на БНТ. Като се има предвид, че Йовков е личен избор на Кошлуков за консултант на БНТ3, може да се каже, че на практика Кошлуков ще реши докога Кошлуков ще управлява издържаната от всички български данъкоплатци телевизия.

Депутатите в Народното събрание също имат ключова роля в казуса с БНТ и с пожизнените директорски мандати. През 2016 г. парламентът прие решение шефовете на двете медии да не напускат постовете си след изтичането на 3-годишния период на управление, а да стоят до провеждането от СЕМ на нов конкурс. Целта беше

партиите да си дадат време за пазарлъци

кой да поеме телевизията след Вяра Анкова, чийто мандат изтече същата година. Нейният наследник Константин Каменаров бе избран година по-късно. Тогава на „Сан Стефано“ 29 се появи и Емил Кошлуков, отначало като програмен директор на БНТ1 и водещ на „Още от деня“. Това се случи въпреки критиките, че обществената телевизия допуска на ръководен пост кадър на TV7, която преди фалита на КТБ се издържаше с парите на вложителите в банката.   

През м.г. лидерът на „Атака“ Волен Сидеров призна пред Сашо Диков, че докато управляваха заедно с Бойко Борисов, бившият премиер му казал, че Делян Пеевски иска Кошлуков да оглави БНТ, поради което Борисов помолил Сидеров по помогне това да се случи. Както е известно, именно телевизията на „Атака“ осигури на Кошлуков необходимия документ за управленски стаж, който през 2019 г. позволи на бившия депутат да се включи и да бъде предпочетен от СЕМ да оглави за БНТ. Кошлуков нямаше никакви проблеми във видимо нагласената процедура, въпреки че междувременно бе предизвикал не един и два скандала. По времето на протестите срещу Бойко Борисов и срещу Иван Гешев през 2020 г. оставката на Кошлуков бе третата най-искана след тази на бившия премиер и на бившия главен прокурор.

Както вече стана дума, две години по-късно обаче ПП/ДБ не успяха да постигнат смяната на Кошлуков чрез представителите си в СЕМ. След това дойде „сглобката“ и повече никой не отвори дума за смяната на директора, който ще остане в историята като първия и единствен досега, показал среден пръст на протестиращи граждани.   

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече